Антъни Райън: Кръвна песен

— Поредният товар с лайна, инструктор Грейлин — отвърна Солис с нотка на примирение.

На месестото лице на Грейлин за миг се мярна нещо като усмивка.

— Какъв късмет, че са попаднали под твое ръководство.

За момент настъпи тишина и Вейлин усети напрежението между двамата. Това, че Солис проговори първи, му се стори важно.

— Имат нужда от екипировка.

— Разбира се. — Грейлин се приближи да ги огледа. Изглеждаше странно подвижен за толкова едър човек и сякаш се носеше по плочите. — Малките бойци трябва да бъдат въоръжени за предстоящите битки. — Продължаваше да се усмихва, но Вейлин забеляза, че в очите му няма веселие. Отново се сети за баща си, как гледаше на конския панаир, когато някой търговец се опитваше да го заинтересува с нов жребец. Баща му щеше да обиколи животното и да му покаже признаците, които определяха дали ще стане добър боен кон, плътността на мускулите, от която зависеше това дали ще е стабилен в мелето, но твърде бавен при атака. Казваше, че най-добрите жребци трябва да запазят част от духа си след укротяването и обучението. „Гледай очите, Вейлин. Търси коне с искрици в очите.“

Това ли търсеше инструктор Грейлин в тях, искрици в очите? Нещо, показващо кой ще издържи и как ще се справи при схватка или атака?

Грейлин спря до едно слабичко момче, Кейнис, което бе понесло може би най-тежките обиди на Солис. Изгледа го напрегнато и момчето се размърда от притеснение.

— Как се казваш, малки боецо? — попита Грейлин.

Момчето преглътна, преди да отговори.

— Кейнис Ал Ниса, инструктор.

— Ал Ниса. — Грейлин се замисли. — Благородно семейство с прилично положение, доколкото помня. Земите ви са на юг и сте сродени с дома Хурниш. Доста си далеч от къщи.

— Да, инструкторе.

— Е, не се бой. Вече имаш нов дом в Ордена. — Потупа момчето три пъти по рамото и Кейнис леко се сви. Пръчката на Солис несъмнено го караше да се притеснява и от най-леките докосвания. Грейлин продължи по редицата, като задаваше различни въпроси и предлагаше съчувствие. През цялото време инструктор Солис потупваше с пръчката по бедрото си. Ехото отекваше в хранилището.

— Мисля, че знам твоето име, малки боецо. — Туловището на Грейлин се надвеси над Вейлин. — Ал Сорна. Служих с баща ти по време на мелденейската война. Велик човек. Приличаш на него.

Вейлин усети капана и не се поколеба.

— Нямам семейство, инструкторе. Само Ордена.

— Но Орденът е семейство, малки боецо. — Грейлин се ухили. — Ние с инструктор Солис сме ваши чичовци. — Това го накара да се ухили още повече. Вейлин погледна Солис и видя, че той се взира в Грейлин с неприкрита омраза.

— Последвайте ме, доблестни младежи! — Грейлин вдигна лампата над главата си и тръгна навътре в хранилището. — Не се отделяйте, плъховете не харесват посетители, а някои са по-едри от вас. — И се ухили отново. Кейнис изскимтя и се огледа уплашено в безкрайния мрак.

— Не му обръщай внимание — прошепна Вейлин. — Тук няма плъхове. Твърде чисто е и няма какво да ядат. — Не беше сигурен дали е вярно, но звучеше що-годе окуражително.

— Млъквай, Сорна! — Пръчката на Солис изсвистя над главата му. — Хайде, мърдайте!

Последваха лампата на инструктор Грейлин в тъмнината на хранилището. Стъпките и смехът на едрия мъж ехтяха нереално, нарушаваше ги епизодичното изплющяване на пръчката на Солис. Очите на Кейнис шареха трескаво, несъмнено в търсене на гигантските плъхове.

Сякаш вървяха цяла вечност, преди да стигнат до здрава дъбова врата в грубата тухлена стена. Грейлин им нареди да изчакат и откачи от колана си връзка ключове.

— Сега, младежи, нека ви нагласим за предстоящите битки — каза и отвори широко вратата.

Помещението приличаше на голяма пещера. Пещера с безброй рафтове с мечове, копия, лъкове, пики и всякакви други оръжия, а покрай стените бяха наредени бъчви и чували с брашно и зърно.

— Малкото ми владение — обяви Грейлин. — Аз съм отговорник за хранилището и оръжейната. Няма бобено зърно или острие на стрела, които да не съм преброил два пъти. Ако се нуждаете от нещо, аз ще ви го осигурявам. И ще отговаряте пред мен, ако го изгубите. — Вейлин забеляза, че усмивката му е изчезнала.

Строиха се пред склада и Грейлин им изнесе десет големи сиви чувала.

— Това са даровете на Ордена, младежи — заяви весело инструкторът. — Във всеки има следните неща: един дървен меч по азраелски модел, един ловджийски нож, дълъг двайсет и пет сантиметра, ботуши, два чифта панталони, две памучни ризи, едно наметало, една закопчалка, една кесия, естествено, празна, един от тези… — Инструктор Грейлин протегна към лампата нещо, което проблесна, и го завъртя на верижката му. Беше медальон, сребърен кръг с гравирана фигура, в която Грейлин разпозна воина с черепа, изобразен на външната порта. — Това е знакът на Ордена. Изобразява Салтрот Ал Дженриал, първия ни аспект. Носете го винаги. Когато спите, когато се къпете, винаги. Сигурен съм, че инструктор Солис е подготвил множество наказания за момчетата, които забравят да го носят.