Антъни Райън - Кръвна песен

— Вейлин — каза Грейлин, след като бе свършил историята за обсадата на замъка Баслен по време на първата Война за обединение. — Кой е удържал моста, докато братята затворят портите зад гърба му?

— Брат Нолнен, учителю.

— Много добре, Вейлин, получаваш захаросан ечемик.

Вейлин беше забелязал, че всеки път като ги наградеше, Грейлин взимаше и за себе си.

— Така — продължи инструкторът, докато дъвчеше лакомството. — Как е името на командира на кумбраелските войски? — Огледа групата, за да си избере жертва. — Дентос?

— Ерм Верлиг, учителю.

— Олеле! — Инструктор Грейлин вдигна един карамел и поклати тъжно голямата си глава. — Без награда за Дентос. Малки братко, напомни ми — колко награди получи тази седмица?

— Нито една — измърмори Дентос.

— Извинявай, Дентос, какво каза?

— Нито една, учителю. — Гласът на Дентос отекна в подземието.

— Да. Нито една. Доколкото си спомням, и миналата седмица не получи награда. Нали?

Дентос изглеждаше така, сякаш предпочиташе да го пердаши инструктор Солис.

— Да, учителю.

— Хъм. — Грейлин метна карамела в устата си и го задъвка с наслада. — Жалко. Тези бонбони са много хубави. Кейнис, може би ти ще ни просветлиш?

— Верулин е бил командир на кумбраелците при обсадата на замъка Баслен, учителю. — Отговорите на Кейнис бяха винаги точни и изчерпателни. Вейлин подозираше, че на моменти познанията му не отстъпват, та дори и надминават тези на инструктора.

— Точно така. Вземи си захаросан лешник.

— Гадняр! — ядосваше се Дентос по-късно, по време на вечерята. — Дебел мазен гадняр. На кой му пука дали знаем какви ги е вършил някакъв скапаняк преди двеста години? Какво общо има това с обучението ни?

— Уроците от миналото ни напътстват в настоящето — изрецитира Кейнис. — Вярата ни укрепва от познанията ни за тези, които са били преди нас.

Дентос се намръщи.

— О, я млъквай! Всички знаем, че си любимецът на оня тлъст шопар. „Да, учителю Грейлин — успя да докара изненадващо точно мекия глас на Кейнис, — битката при Лайнян завой продължила цели два дни и хиляди нещастници като нас загинали. Дайте ми захарна пръчка и ще ви оближа задника.“

Норта, който седеше до Дентос, се изхили гадно.

— Затваряй си устата, Дентос — предупреди Кейнис.

— Или какво? Ще ме отегчиш до смърт с поредната проклета история за краля и изтърсаците?

Кейнис прескочи светкавично масата с перфектно гимнастическо движение и изрита Дентос в лицето. Шурна кръв и двамата се стовариха на пода. Боят беше кратък, но кървав. Извоюваните с труд умения правеха подобни счепквания доста опасни и момчетата по принцип се опитваха да ги избягват дори при най-разпалените спорове. Докато успеят да ги разделят, Кейнис имаше счупен зъб и изкълчен пръст. Дентос не беше по-добре — със счупен нос и натъртени ребра.

Заведоха ги при инструктор Хентал, лечителя на Ордена, който ги превърза, докато двамата се гледаха мрачно от срещуположните нарове.

— Вейлин, какво стана? — попита инструктор Солис, докато чакаха в коридора.

— Братята се скараха, учителю — отвърна Норта със стандартното оправдание.

— Не питам теб, Сендал — сряза го Солис. — Връщай се в столовата. Ти също, Джешуа.

Баркус и Норта погледнаха объркано Вейлин и бързо се изнесоха. Не беше обичайно инструкторите да задълбават в споровете между послушниците. Момчетата си бяха момчета и бе нормално да се бият.

— Е? — попита отново Солис, след като двамата се махнаха.

Вейлин изпита моментен импулс да излъже, но хладният гняв в очите на Солис му подсказа, че много ще сбърка, ако го направи.

— Заради изпитанието, учителю. Кейнис ще премине със сигурност, за разлика от Дентос.

— И какво ще направиш по въпроса?

— Аз ли, учителю?

— Всички в Ордена имаме различни роли. Повечето се бият, някои преследват еретици из кралството, други се движат в сенките, за да изпълняват задачите си в тайна, неколцина преподават, а съвсем малцина водят.

— Искате… да бъда водач?

— Аспектът смята, че това е твоята роля, а той рядко греши. — Солис кимна към лечебницата на Хентал. — Няма да се научиш да водиш, ако само гледаш как братята ти се бъхтят. Нито пък ако ги оставиш да се провалят на изпитанията. Погрижи се за това.

Обърна се и си тръгна. Вейлин опря глава на каменната стена и въздъхна тежко. „Водачество. Сякаш си нямам достатъчно грижи?“

— Негодници, ставате все по-лоши с всяка година — посрещна го оживено инструктор Хентал, когато влезе. — Едно време тригодишните послушници едва успяваха да се натъртят. Явно ви обучаваме твърде добре.