Антъни Райън - Кръвна песен

— Аз ловувам. Търся следи, знаци, дири, мирис по вятъра, дъха на кръв, който следва убийството. Това е моята Вяра. Каква е твоята, момче?

Вейлин сви рамене. Подозираше, че откровенията на Макрил са капан, подмамващ го да сподели неща, които трябва да останат скрити.

— Аз следвам Вярата — каза той, като се постара да е убедителен. — Аз съм брат от Шестия орден.

— В Ордена има много братя, все различни и намиращи различни пътища във Вярата си. Не се залъгвай, че е пълен с религиозни мъже, които се молят на Покойните във всеки свободен момент. Ние сме войници, момче. Войнишкият живот е труден, с малко удоволствия и много болка.

— Аспектът казва, че има разлика между войник и боец. Войниците се бият за заплата или от лоялност. Ние се сражаваме за Вярата, войната е нашият начин за почитане на Покойните.

На лицето на Макрил се изписа тъжно изражение: сбръчкана космата маска на жълтеникавата светлина на огъня. Очите му загубиха фокус, насочени към неприятни спомени.

— Война? Войната е пълна с кръв, лайна и обезумели от болка мъже, които викат майките си, докато умират. В нея няма чест, момче. — Очите му помръднаха и срещнаха очите на Вейлин. — Ще го видиш, бедно малко копеленце. Ще видиш всичко.

Вейлин се почувства неудобно и добави нов клон в огъня.

— Защо преследвате момичето?

— Тя е Отричаща. От най-лошия вид, защото има способността да покварява сърцата на набожните. — Засмя се кратко и иронично. — Мисля, че ще съм в безопасност, ако се изправя пред нея.

— Каква е? Тази способност?

Макрил вдигна месото от огъня и започна да се храни — отхапваше малки късчета и дъвчеше замислено, преди да преглътне. Отработените, несъзнателни движения на човек, който не се наслаждава на храната, а просто я поглъща за гориво.

— Историята е мрачна, момче — каза той между две хапки. — Може да ти докара кошмари.

— Вече си имам кошмари.

Макрил повдигна рунтавите си вежди, но не каза нищо. Вместо това довърши месото и измъкна от раницата си малка кожена манерка.

— Приятел на братята — обясни и отпи. — Кумбраелско бренди, смесено с червен цвят. Поддържа огъня в корема на човек, когато пази стена по северната граница и чака лонаките да му прережат гърлото. — Предложи манерката на Вейлин, но той поклати глава. Алкохолът не беше забранен в Ордена, но по-набожните учители гледаха на него с лошо око. Според някои всичко, което притъпяваше сетивата, бе в пречка на Вярата. Колкото по-малко си спомняше човек от живота, толкова по-малко щеше да отнесе в Отвъдното. Очевидно брат Макрил не споделяше тези възгледи.

— Значи искаш да знаеш за вещицата. — Макрил облегна гръб на един камък и продължи да отпива периодично. — Беше арестувана по заповед на Съвета след сведения за практикуване на ерес. Обикновено подобни обвинения са пълни глупости. Хора, твърдящи, че чуват гласове от отвъдното, които не са на Покойните, лекуване на болести, общуване със зверове и тем подобни. Предимно става дума за страхливи селяни, които се обвиняват взаимно за собствените си несгоди, но понякога се сблъскваме с такива като нея.

— В нейното село имало неприятности — продължи той. — Двамата с баща ѝ били чужденци, от Ренфаел. Затворени хора. Той припечелвал като писар. Един местен земевладелец го накарал да фалшифицира документи, някакъв наследствен спор с пасища. Писарят отказал и след няколко дни получил брадва в гърба. Земевладелецът бил братовчед на местния магистрат и всичко било потулено. Два дни по-късно той влязъл в местната кръчма, признал престъплението и си прерязал сам гърлото от ухо до ухо.

— И са обвинили нея?

— Явно са ги видели заедно по-рано през деня, което е странно, защото не се обичали още преди онзи да убие баща ѝ. Казват, че го докоснала, просто леко бутане по ръката. Това, че е няма и чужденка, не ѝ помогнало. Това, че е хубавка и по-умна отколкото трябва, също не било от полза. Хората все разправяли, че нещо с нея не било наред. Но те винаги така казват.

— И вие я арестувахте?

— О, не. Ние с Тендрис гоним само тези, които побегнат. Братя от Втория орден претърсили дома ѝ и открили следи от Отричаща дейност. Забранени книги, изображения на богове, подправки и свещи, обичайните неща. Оказало се, че с баща ѝ били последователи на Слънцето и Луната, дребна секта. Те са предимно безобидни, защото не се опитват да привличат други в ереста, но Отричащият си е Отричащ. Отвели я в Черната твърд. На следващата нощ избягала.

— Избягала е от Черната твърд? — Вейлин не беше сигурен дали Макрил не му се подиграва. Черната твърд беше малка грозновата крепост в центъра на столицата, чиито стени бяха оцапани със сажди от близките леярни. Известно място, откъдето хората не излизаха, освен за да изминат пътя или до бесилката, или до клетките. Ако някой изчезнеше и съседите му чуеха, че е в Черната твърд, спираха да питат кога ще се върне и даже въобще не го споменаваха. И никой не беше успял да избяга.