Алън Камбъл - Изкуството на лова

Пусни меча.

Искаше да го пусне, но не можеше.

Пусни меча!

Част от съзнанието му продължаваше да моли ръката да пусне меча. Ала друга част не спираше да използва оръжието горе на хълма — в три, четири, шест ръце. И тази част отказваше. Той изпъшка безсилно. Не можеше да направи нищо, докато копията му насичаха на парчета нещастните стрелци. Призмата от множество образи се обагри в червено.

Настаниха Янти в апартамент, от който се виждаше градината за медитация в западния двор. Апартаментът бе принадлежал на високопоставена хаурстафска служителка и Янти са зачуди дали принцът е спрял избора си на него заради сходството в ръста между Янти и нея. Всичко в гардероба ѝ ставаше все едно е шито за нея.

На сутринта почна да изпробва дрехите в гардероба — дрехи на жена, която вероятно бе убила. Освен големия избор на хаурстафски роби имаше и други дрехи: рокли в златисто и сребристо, блузи от паяжинова коприна, кожени ловджийски дрехи и обувки, обковани с благородни метали. В ракла от драконова кост в ъгъла имаше безчет накити и бижута.

Но колкото и да бяха красиви дрехите, нито една не ѝ се понрави достатъчно. Изпробваше ги, поглеждаше се в огледалото и се чувстваше виновна. Как би могла да изпита удоволствие след това, което бе направила? Стоеше насред стаята и разглеждаше разхвърляните наоколо тоалети. После ги събра безцеремонно, натика ги в гардероба и влезе в банята. Свали парцаливата мръсна роба и се изми с вода и сапун в легена.

Слугите ѝ донесоха плодове и закуска и тя седна да похапне на елегантната стъклена масичка край прозореца. Светлината, струяща през стъклото, караше масата да сияе като обсипан със скреж шубрак.

Янти не можеше да се отърве от напрежението и вината, че тъкмо тя е причината за разрушенията в двореца. Ръката ѝ се плъзна несръчно по масата, събори чашата и кафето се разля върху скъпия килим. В паническото си желание да почисти по-бързо тя бутна и вазата, която изтрополи върху стъклената повърхност, падна на пода и се пръсна на парчета.

Янти замръзна, дишаше тежко.

Когато след малко се появи прислужница, откри Янти приведена над масата да я бърше със салфетка.

— Моля ви, госпожице — каза момичето. — Оставете на мен.

Янти я погледна.

— Съжалявам… Без да искам…

— Принцът ви вика.

Янти я погледна изненадано.

— Долу в градината — каза прислужницата.

— Той вече е там ?

— Да, госпожице.

— Моля те, не ме наричай така. Казвам се Янти.

— Да, госпожице Янти.

— Значи той вече е долу?

— Да, госпожице Янти.

— Ще ме заведеш ли при него?

— Да, госпожице. Веднага ли?

— Да.

Прислужницата я огледа.

— Не искате ли първо да се преоблечете?

Янти сведе очи към жалката си роба, после отново погледна към гардероба.

Паулус я очакваше на една пейка до белосаната стена, до която хаурстафските градинари бяха засадили праскови и бадеми. Четеше книга с кожена подвързия и вдигна глава, когато я чу да се приближава.

— Янти — каза той, стана и я хвана за ръка. — Изглеждаш чудесно. — Погледът му се плъзна по светлата копринена пола и кремавото подплатено елече, обшито със златист ширит. — Виждам, че всичко ти е точно по мярка.

— Благодаря, ваше…

— Паулус — прекъсна я той. — Настоявам.

Поведе я по посипаната с отломки пътека, под лозницата, натежала от зрели гроздове. Обясни ѝ, че тази година гроздето е узряло по-рано благодарение на магьосническата топлина на забити в почвата шишове. Още един аспект на унмерската култура, заимстван от хаурстафите.

Продължиха сред уханието на лавандуловите храсти и градинските цветя. Паулус разказваше пламенно за бъдещето, което Янти бе подарила на неговите сънародници. Самият въздух сякаш трептеше, преизпълнен с нови възможности. Паулус обясни, че чичо му Кир постигнал временно споразумение с хаурстафите. Близо четири хиляди войници в лагерите около двореца преминали на служба при нов господар — преход, който, изглежда, бе станал без никакви проблеми. В двореца имаше достатъчно богатства, за да се издържа армия с подобни размери десетилетия наред, и пак щеше да остане, за да построят флотилия, в случай че хаурстафският флот създава проблеми.

— Обаче — продължи Паулус — нашата най-важна задача си остават сънародниците ни в Лосото.

Хиляди унмери все още бяха затворници в тамошните гета под охраната на хаурстафски телепати. За всичко това плащаше император Хю по настояване на Гилдията. Вероятно Хю бе чул, че хаурстафите са преотстъпили властта в Ел, но засега не се знаеше какъв ще е отговорът му.