Алън Камбъл - Изкуството на лова

Макар че бе глуха и сляпа, Янти рядко се губеше, тъй като избягваше да се отдалечава от другите хора. В края на краищата нали тъкмо чрез техните очи и уши възприемаше околния свят. През целия си живот трябваше да преодолява една неприятна особеност на способностите си — когато никой не гледаше към нея, тя не знаеше точно къде се намира. Тъкмо този недъг бе довел до развиването на една привичка, която майка ѝ бе кръстила „поведение, търсещо внимание“. В случая с Янти обаче търсенето на чуждо внимание бе необходимо условие, за да оцелее.

Всичко това се промени с появата на унмерските очила. С тях тя виждаше както всички. Можеше да се наслаждава на трепкащата слънчева светлина, процеждаща се през короните на дърветата, на пърхащите над цветята пеперуди, на влажната повърхност на зеления мъх. Една муха прожужа край главата ѝ и тя замахна с ръка. Беше странно, че вижда всички тези неща. Ала това не пречеше на свръхестествените ѝ сетива да останат настроени. Всеки път, когато затвореше очи, тя усещаше присъствието на двореца на няколко мили от нея: беше като огромно светло петно, увиснало насред мрака — комбинация от възприятията на всички, които се намираха в него.

И все пак унмерските очила ѝ бяха разкрили един нов свят на пълна свобода и тя не можеше да му обърне гръб. И те, както повечето очила, поддържаха физическа връзка с магьосник, живял в миналото. С леко завъртане на колелцето за настройка отстрани тя получаваше възможност да вижда всичко, на което е бил свидетел някогашният им притежател във всеки момент от живота му. Умът ѝ бе свързан — през необятните простори на времето — с неговия ум и тя можеше да снове напред-назад из спомените му колкото си иска. Очилата ѝ позволяваха да гледа през неговите очи, но и на него — през нейните. Всеки нормален, зрящ човек, използващ очилата, би станал жертва на необясним парадокс, довеждащ до разпад на магията, парадокс, който Етан Маскелин бе нарекъл „терминална обратна връзка“. Космосът не позволяваше на никого да надзърта в собственото си бъдеще.

Но за разлика от другите хора, Янти бе сляпа. Не можеше да вижда света с очите си. Затова пък можеше да го разглежда с помощта на това устройство. По някаква странна игра на съдбата и метафизиката тези обикновени евтини очила, смятани за безполезни от повечето хора, ѝ даваха възможност да чува и вижда света, в който живее.

Докато крачеше през озарената от слънце гора, една мисъл внезапно накара сърцето ѝ да се свие болезнено. Спомни си онзи момент, когато хората на Етан Маскелин бяха захвърлили обезобразеното от саламурата тяло на майка ѝ в отровните води. Тогава Янти бе на много левги от тях, на борда на кораба, който плаваше към крепостта на Маскелин на остров Скит, но бе наблюдавала всичко през очите на майка си.

Етан Маскелин — прочут иманяр, метафизик, престъпен главатар, психопат. Поредният от хората, поискали да притежават Янти, за да използват странната ѝ дарба да открива съкровища. Животът ѝ бе низ от подобни връзки. Янти бе тази, която печелеше пари, за да могат двете с майка ѝ да преживяват след войната в Ивънсроум. Бяха избягали от холерната епидемия, като работеха за един иманяр и контрабандист. Но флотът на император Хю бе сложил край на незаконните операции. Прекараха я през Инквизицията, а после я натовариха на кораб за Етугра с хиляди други военнопленници. Един господ знаеше какво можеше да стане с тях, ако Хана не бе познала Грейнджър сред тъмничарите.

Имаше смесени чувства относно факта, че Грейнджър ѝ е баща. Макар да им бе дал подслон, той се бе опитал да я продаде на хаурстафите, което едва ли бе изненадващо. Това бе станало преди да е наясно със способностите ѝ — преди да осъзнае колко е ценна. Но тогава бе вече твърде късно. Новината за тайната ѝ сила бе стигнала както до Етан Маскелин, така и до водачката на хаурстафите Браяна Маркс.

И така за пореден път животът на Янти се беше променил заради нуждите и желанията на другите. Хаурстафите я бяха отнели от Маскелин по същата причина, поради която Маскелин я бе отмъкнал от Грейнджър, а след това се бе опитал да си я върне, като бе бомбардирал двореца им. А сега Грейнджър се бе върнал, за да я отведе в Ел. Безкраен цикъл.

Янти бе решила, че ѝ стига. Беше ѝ омръзнало да прави това, което другите искат от нея. Беше ѝ писнало да е тяхна играчка. Когато бяха осъзнали мащабите на силата ѝ, хаурстафите си бяха дали сметка каква заплаха може да е за целия им начин на живот. Но вместо да се опитат да я привлекат на своя страна, бяха решили да я убият. В килията за мъчения бяха проникнали в ума ѝ толкова навътре, че бяха отключили нещо в нея. Докато се бяха опитвали да разберат ума ѝ, без да искат, бяха задействали друга, още по-могъща способност. И Янти бе прибягнала до нея — с разрушителни последици. В гнева си бе поразила своите мъчители и бе дала на унмерите възможност да избягат от затвора.