Алън Камбъл - Изкуството на лова

— Дай ми ги! — извика Янти и ги взе от земята. Сложи си ги, завъртя колелцето и премигна.

— Внимавай — каза той. — Не знаеш какво…

— Теб пък какво те е еня? — попита тя. Вече гледаше право в него.

Грейнджър бе свикнал с невиждащия ѝ взор, с объркания начин, по който въртеше глава и се преструваше, че може да гледа през тези нейни безполезни очи. Но сега от това нямаше и следа. Нещо се случи с нея в мига, когато завъртя колелцето. Очите ѝ изглеждаха съвсем нормално. Реагираха адекватно.

— Ти ме виждаш! — възкликна той.

Янти направи гримаса, нещо средно между нахална усмивка и насмешка. Като че ли понечи да каже нещо, но после поведението ѝ внезапно се промени и тя се намръщи.

— Ама че странна работа — промърмори. — Усещам… Наоколо има девет души, но… — Тя се поколеба, все така смръщила озадачено вежди. — Какво е това? Все едно, че е един и същи човек в девет варианта, но… — Вдигна очи към Грейнджър. — Те всички са като теб. Как го правиш?

Грейнджър усети тежестта на меча в ръката си. Почувства нарастващо безпокойство, същото, каквото изпитваше всеки път, когато разбираше, че Янти гледа през очите му и че чува света през ушите му. Част от него бе отвратена от това и той инстинктивно искаше да я прогони от главата си, но прагматичната му страна го подканяше да запази спокойствие.

— Унмерски номера — отвърна сухо. — Нямам представа как се получава. Тези очила наистина ли ти помагат да виждаш?

Тя потрепери.

— Божичко, това е страшно. Те са… празни .

— Какво?

Тя поклати глава и отново потръпна. Вдигна ръка и се докосна по врата.

— Откъде взе тези очила? — попита Грейнджър.

— Намерих ги. Какво значение има?

— На унмерски кораб?

Мълчанието ѝ потвърди подозренията му. Янти се беше намирала на същия ледоразбивач, който бе откарал Грейнджър на север, до предавателната станция в Пертика. До мястото, където беше открил цял арсенал унмерски оръжия, който пък му бе позволил да я спаси. Корабът с мъртвия капитан. В главата му отекнаха думите, подхвърлени от унмерския оператор: „Но това не му попречи да достави стоката и после да те докара тук, нали?“ Дали пък точно той не бе натикал очилата в ръцете на дъщеря му? Ами останалото? Предавателната станция, на която се бе озовал, обучението му с енергобронята, фазиращия щит и копиращия меч, бягството му и последвалото пътуване до Ел — дали всичко това не беше планирано предварително?

В края на краищата резултатът от тези малко вероятни събития бе, че сега унмерите бяха свободни, а техните хаурстафски поробители бяха или избягали, или мъртви.

Колкото повече мислеше за това, толкова по-сигурен беше, че са ги манипулирали, местели са ги като пионки върху шахматна дъска. Думите на Хериан правеха невъзможна случайната му поява на това място. И въпреки това сложността на подобна многоходова комбинация го объркваше. Откъде унмерите можеха да знаят за Янти? Хериан се бе представил като оператор. Сега обаче Грейнджър се питаше какво всъщност значи това.

— Къде сме? — попита Янти.

— На няколко мили южно от двореца — отвърна Грейнджър. — Около една левга. Битката утихна.

— Каква битка?

— Унмерите завладяха двореца — обясни той. — Използваха някакво оръжие — нещо, което косеше хаурстафските телепати като сърп. Има стотици убити, може би хиляди. Оцелелите избягаха във военните лагери в гората или в Порт Ел. Хаурстафските бойни отряди се спуснаха да разузнаят какво става в двореца. Последваха престрелки. В гората видях левкотомиран унмер. Но от известно време се възцари тишина.

Тя изглеждаше погълната от мислите си. Или пък съзнанието ѝ се рееше в нечий друг ум? Никога не знаеше със сигурност какво точно вижда във всеки един момент дъщеря му. Изведнъж тя потрепери и Грейнджър зърна в очите ѝ гняв.

Янти подсмръкна и обърса носа си с ръкав.

— Какво правим тук?

— Тръгваме.

— Къде?

Той сви рамене.

— Дори не знаеш?

— Към Порт Ел — каза той. — Ще намерим някой кораб, който…

— Какъв кораб?

— Нямам представа.

— Ама наистина си се подготвил старателно, а? — подхвърли тя с изненадващо огорчение. Зачервените ѝ очи го гледаха ядно. — Имаш ли пари?

Той не отговори.

— Сигурно и за това си разчитал на мен?

Грейнджър реши, че е търпял достатъчно и изръмжа:

— Аз те измъкнах от онзи проклет дворец! Сега млъкни и остави на мен да направя останалото.

— Ти си ме измъкнал? — повтори тя невярващо.

В действителност той бе заварил в двореца истински хаос, с безброй хаурстафски трупове и левкотомирани унмери, освободени от килиите за изтезания и кръжащи като умопобъркани по запречените от мъртви тела коридори. Появата му в този момент бе напълно случайна. За пореден път съзря зад всичко това ръката на скрит манипулатор и това го обезпокои сериозно. Време беше да се махнат колкото се може по-далече оттук.