Брандън Сандърсън - Злочестие

Ръководех екипа според силите си и този път нямах време да ми се иска да бъда с тях. Твърде зает бях да водя групата, та да насочи Проф към заложените взривове — ударихме го няколко пъти, позашеметихме го и не му позволихме да убие Коуди и Ейбрахам. Държах и Проф под око, понеже от време на време той се шмугваше бързо през някоя пещера, за да опита да мине по заобиколен път и да си спечели предимство.

По мой знак Меган се включи и създаде илюзорни въплъщения на себе си и на Зарево, за да привлича вниманието на Проф и ударите му. Докато не се напрягаше твърде много, това щяха да бъдат просто сенки от други измерения, като фалшивите лица, които бяхме носили. Това нямаше да изложи на опасност никого в което и да е друго измерение и — да се надяваме — нямаше да застраши здравия ѝ разсъдък. Само сенки и привидности — каквото и да е, но да обърква Проф и да го извади от равновесие.

Гледах всичко това и духът ми отпадаше. С напредването на сражението ставаше все по-очевидно, че силите на Коуди — макар и по-тясно обвързани със способностите на Проф в сравнение с уменията на Тави — нямаше веднага да заставят Джонатан Федрус да се промени.

Погледнах с камерите си лицето на Проф отблизо и проследих изражението му. Презрението и надменността му скоро отстъпиха пред свирепа решимост. Така видях човека, когото познавах.

Изправи се срещу това, Проф! , помислих си аз, свит в каменния си пашкул, докато издавах заповеди и управлявах камерите. Хайде. Защо не беше достатъчно? Защо силите му не отстъпиха пред неговите страхове?

— Меган, Коуди — започнах аз. — Искам да опитам нещо. Тензорите разстройват силовите му полета, дори и онези, които пазят кожата. Коуди, намери начин да го уловиш във вълна от тензорна сила. Меган, искам след това да го простреляш.

— Дадено — отвърна Меган. — Има ли значение къде ще го улуча?

— Не — казах аз. — Силите му са достатъчно мощни, тъй че ще може да се излекува от всичко, изплюто от някой пистолет.

Спрях.

— Но може би за всеки случай направи първите едно-две попадения на някое несмъртоносно място.

— Дадено — произнесоха и двамата в един глас.

Коуди дишаше тежко.

— Да го ударя с тензорите ще бъде трудна работа, момко. Той опитва да направи същото с нас и да стопи мотиваторите ми. И двамата се държим на разстояние един от друг.

Фокусирах една от камерите върху него. Явно използването на тензорните костюми беше изтощително. Той и Меган заеха позиция, а Мизи постави още експлозиви по-нататък по коридора.

— Ще трябва да рискуваме с това — продължих аз. — Аз…

— Ах! — прекъсна ме Коуди. — Какво…

— Коуди? — попитах аз. Не изглеждаше ранен, но бе залитнал назад, към стената на пещерата, и беше успял да се заобиколи с кутия светещи зелени силови полета.

— Това катерица ли беше? — попита той. — Притича през мен. Някаква проклета катерица?

— За какво приказваш? — попита го Мизи.

Коуди изглеждаше объркан.

— Може би беше плъх или нещо такова. Не видях добре.

Намръщих се. Той изключи силовите си полета и се затича да се съедини с Ейбрахам, който се бе доближил до Проф, след като оформи ртича като настръхнала от шипове ръкавица.

— Летящ рицар, Мизи — казах аз — някой от вас видя ли това нещо? Каквото и да е, което нападна Коуди?

— Видях размазано петно — обади се Летящ рицар. — Сега връщам записа назад. Ще ти пратя стоп-кадър, ако намеря нещо.

Проф се понесе покрай Ейбрахам и го препъна с прът от силово поле, който създаде точно пред краката му. После стовари ръка на пода на пещерата, изпари голям участък и натика Коуди в река от прах. Коуди се препъна и забави ход.

Проф призова остриета от светлина във всяка от ръцете си, запрати ги през стаята и ги заби в раменете на Коуди. Той изкрещя и падна в прахта.

Искри. Очевидно беше кой познава тези сили по-добре.

— Меган! — викнах аз.

— Там съм — потвърди тя, таванът на пещерата избоботи и се срути, а Проф притеснено отскочи назад. Просто сянка от друг свят, но евентуално щеше да осигури на Коуди достатъчно време, за да се излекува.

— Проф заговори по мобилния — изненадано се обади Летящ рицар. — Трябва да е наясно, че следим линията му… Искри. Мен ако питаш, говори на теб.

— … мислите да ме биете с моето проклятие — познатият глас на Проф, дрезгав и дълбок, ме сепна, въпреки че го очаквах. — Години носих тая усойница и усещах как ме трови ден след ден. Познавам я, както човек познава сърдечния си ритъм.