Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Ето защо са идиоти — изръмжа Хиона.

— Стига! — излая Зет в отговор. — Само защото си чистокръвна богиня…

— Замръзнете и двамата — нареди Борей. Думите му очевидно имаха голяма тежест, тъй като и двете му деца замръзнаха напълно.

— Та, както казвах — продължи повелителят на Северния вятър, — аз се ползвам с добро име и въпреки това другите богове ме изолират. Стоя си тук, на края на цивилизацията, и скучая. Дори глупавият Нот, господар на безполезния Южен вятър, си има страхотно шоу в Канкун. А за мен какво остава? Идиотският зимен фестивал, в който голи квебекчани се търкалят в снега!

— На мен зимният фестивал си ми харесва — промърмори Зет.

— Искам да кажа — прекъсна го гневно Борей, — че сега имам шанс да заема ключова позиция. Да, ще ви пусна да продължите по пътя си. Дори ще ви кажа къде да намерите духовете на бурята. В Чикаго…

— Татко! — възрази Хиона, но Борей не обърна внимание на дъщеря си.

— Ако успеете да плените тези ветрове, ще си спечелите аудиенция в двора на Еол. Та, ако по някакво чудо се справите с тази задача, непременно му кажете, че е станало по моя заръка.

— Добре, разбира се — съгласи се Джейсън, — значи в Чикаго ще намерим дамата, която контролира ветровете? Тази, която е пленила Хера?

— Ах — ухили се Борей, — опасявам се, че това са два въпроса, сине на Юпитер.

На Юпитер , отбеляза си Джейсън наум. Преди го наричаше син на Зевс.

— Тази, която контролира ветровете — продължи Борей, — наистина е в Чикаго. Но тя е само една слугиня, макар шансът да ви унищожи е голям. Ако все пак я надхитрите и заловите ветровете, ще може да отидете при Еол. Само той знае тайните на въздуха по цялата земя. Всички тайни накрая стигат до него. Ако някой може да ви каже къде е пленена Хера, това е той. А относно това кой ще ви очаква при клетката й… ако настоявате да ви кажа кой е, сами ме молите да ви замразя.

— Татко — възрази Хиона, — не можеш просто да ги оставиш…

— Мога да правя каквото си поискам — пресече я той с леден глас. — Аз съм господарят тук, нали така, дъще?

Начинът, по който Борей погледна дъщеря си, подсказа, че двамата отдавна се карат за нещо. Очите на Хиона блеснаха гневно, но тя стисна зъби.

— Да бъде волята ти, татко.

— А сега вървете, герои — каза Борей, — преди да съм размислил. Зет, изведи ги навън.

Всички се поклониха и богът на Северния вятър се разпадна в кълбо мъгла.

В коридора все още ги очакваха Кал и Лио. Лио изглеждаше премръзнал, но не беше наранен. Дори се бе измил, а дрехите му изглеждаха изпрани, сякаш е ползвал услугите на камериер. Драконът се бе върнал към първоначалния си вид и от време на време бълваше огнени струи по люспите си, за да се размрази.

Джейсън забеляза, че Лио следи с поглед слизащата по стълбите Хиона и започва да приглажда косата си. О, не — помисли си Джейсън. Той си отбеляза наум, че трябва по-късно да предупреди Лио за това каква всъщност е богинята на снега. Определено не беше подходяща за гадже.

На последното стъпало Хиона се обърна към Пайпър.

— Успя да заблудиш баща ми, момиче. Но не и мен. Не сме свършили. А ти, Джейсън Грейс, скоро ще се превърнеш в ледена статуя, замръзнала навеки в тронната зала.

— Борей е прав — каза Джейсън. — Ти си едно разглезено момиченце. Ще се видим по-късно, ледена принцесо.

Очите на Хиона проблеснаха гневно. За миг тя бе онемяла от гняв, а после се превърна в буря и изчезна, профучавайки по стъпалата.

— Внимавай — предупреди го Зет, — тя е много злопаметна.

Кал изръмжа в знак на съгласие.

— Аха. Лоша сестра.

— Тя е богиня на снега — каза Джейсън. — Какво може да ни направи? Да ни цели със снежни топки?

Но още докато го изричаше, Джейсън си даде сметка, че Хиона може да направи и много по-лоши неща.

Лио изглеждаше съкрушен.

— Какво стана? Обидихте я! Дали се е обидила и на мен? Хора, това беше момичето, което щях да поканя на бала си!

— После ще ти обясним — обеща Пайпър и погледна към Джейсън по начин, който му подсказа, че на него се пада честта да обяснява.

А колкото до това какво бе станало… Джейсън не беше сигурен. Борей се бе превърнал в Аквилон — своя римски аналог, сякаш присъствието на Джейсън бе предизвикало у него пристъп на шизофрения.

Идеята, че Джейсън е бил изпратен в лагера на нечистокръвните, изглежда, развесели силно бога, но Борей/Аквилон не ги бе пуснал от милост. В очите му бе проблеснало жестоко вълнение, сякаш току-що е направил залог в бой с кучета. „Вие сами ще се избиете — бе казал той, изпълнен с възторг. — Еол няма да има повод да се притеснява от героите повече.“