Рик Риърдън - Изчезналият герой

— C’est vrai 19 19 Точно така (фр.) — Бел.пр. — съгласи се Борей.

— Но, Ваше Величество — започна Пайпър, — боговете са нямали друг избор освен да се изправят срещу Тифон. Та той е щял да унищожи Олимп! А и какво общо имат героите с това, че трябва да ги наказвате?

Царят сви рамене.

— Еол не може да си позволи да се ядоса на боговете — все пак са му шефове, при това могъщи. Затова си го изкарва на героите, които са им помагали по време на войната. Изпрати ни заповед да не търпим повече полубогове, които идват с молба за помощ. Очаква да ви унищожим.

Настана неприятна тишина.

— Това е доста… екстремно решение — каза накрая Джейсън, — но вие няма да ни унищожите, нали? Ще ни изслушате, а веднъж чуете ли за мисията ни…

— Да, да — каза царят, — знаеш ли, Еол ме предупреди, че син на Зевс ще поиска помощта ми. Каза да те изслушам, преди да те убия, тъй като може — както той се изрази — да направиш живота ни по-интересен. Но имай предвид, че съм длъжен само да те изслушам. После мога да произнеса каквато присъда поискам. Но първо ще чуя молбата ви. И Хиона пожела така. Може пък да не ви убиваме.

Джейсън почувства, че може отново да си поеме въздух.

— Страхотно. Много ви благодаря!

— Недей — усмихна се ледено Борей. — Има много начини да направиш живота ни интересен. Както виждаш, понякога запазваме героите живи, за да ни веселят.

И той махна с ръка към ледените статуи.

Пайпър ахна.

— Нима искате да кажете, че всички тези статуи са замръзнали полубогове? Все още живи?

— Интересен въпрос — призна Борей, сякаш това не му бе хрумвало преди. — Те не се движат, освен ако не изпълняват заповедите ми. През останалото време си стоят замръзнали. Освен ако някой не ги стопи, което ще бъде отвратителна гледка.

Хиона пристъпи зад Джейсън, докосна врата му с ледените си пръсти и изрече в ухото му:

— Татко винаги ми поднася такива хубави подаръци. Присъедини се към двора ни и може да оставя приятелите ти живи.

— Моля? — намеси се Зет. — Ако Хиона вземе тоя, момичето е за мен. Не може само тя да получава подаръци!

— Стига, деца! — скастри ги Борей. — Гостите ни ще помислят, че сте разглезени. Освен това избързвате. Още дори не сме чули историята им. После ще решим какво да правим с тях. Моля те, Джейсън Грейс, разкажи какво ви води тук.

Джейсън почувства, че мозъкът му изгасва. Той погледна към Пайпър безпомощно. Беше я набутал в тази клопка и сега щяха да ги убият или — дори по-лошо — задържат като вечно замръзнали играчки за децата на Борей, бавно разпадащи се на хапещия мраз.

Хиона измърка и потупа шията му. Джейсън не искаше да реагира, но по кожата му заигра електричество. Чу се силно изпукване и Хиона полетя назад, хлъзгайки се по пода.

Зет се засмя.

— Това беше добро! Не знам как го направи, но ми хареса. Макар че ще се наложи да те убия заради него.

За миг Хиона бе твърде смаяна, за да реагира. След това въздухът около нея се завихри в микровиелица.

— Как смееш…

— Стига — заповяда Джейсън с цялата смелост, която имаше. — Няма да ни убиеш и няма да ни задържиш. Ние сме тръгнали на мисия по заръка на царицата на боговете и ако не желаете Хера лично да размрази това място, ще ни оставите на мира.

Звучеше много по-сигурен, отколкото се чувстваше, но определено привлече вниманието им. Виелицата на Хиона утихна. Зет свали меча си. И двамата загледаха несигурно към баща си.

— Хмм — каза Борей. В очите му блеснаха искрици. Джейсън не можеше да прецени дали от гняв или веселие.

— Син на Зевс, който е любимец на Хера? За всяко нещо си има пръв път, предполагам. Разкажи ни историята си.

Джейсън беше дотук. Не бе очаквал да получи шанс да говори и когато това най-после стана, не знаеше какво да каже.

Пайпър го спаси.

— Ваше Величество — тя се поклони отново, невероятно елегантно предвид факта, че животът им висеше на косъм. После разказа на Борей цялата им история, и то много по-добре, отколкото Джейсън би могъл.

— Ние молим за напътствия — заключи Пайпър. — Тези духове на бурята ни нападнаха по заръка на някаква зла господарка. Ако ги намерим, ще открием и Хера.

Царят погали висулките на брадата си. През прозорците се виждаше, че е паднала нощ, а единствената светлина идваше от Северното сияние на тавана, което озаряваше помещението в червено и синьо.

— Знам за тези духове на бурята — каза най-после Борей. — Знам къде ги държат и знам кого са пленили.

— Тренера Хедж? — предположи Джейсън. — За него ли говорите? Нима той е жив?