Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Засега — отклони темата Борей, — но за онази, която контролира духовете… ще бъде лудост да й се противопоставите. По-добре си останете тук като замръзнали статуи.

— Хера е в беда — каза Джейсън. — След три дни тя ще бъде… не знам. Погълната, унищожена, нещо такова. И някакъв гигант ще се надигне.

— Да — съгласи се Борей. Може би въображението му играеше номера, но на Джейсън се стори, че той поглежда гневно към Хиона.

— Много отвратителни създания се надигат. Дори собствените ми деца крият тайни от мен. Пробуждането на чудовищата започна с Кронос и твоя баща Зевс наивно повярва, че ще приключи със загубата на титаните. Но каквото се случи преди, ще се повтори. Последната битка предстои, а онзи, който се надига от земните недра, е много по-опасен от който и да е било титан. Духовете на бурята са само началото. Земята ще роди невиждани ужаси. Когато зверовете напуснат Тартара, а душите на умрелите се изплъзнат от контрола на Хадес, Олимп ще затрепери.

Джейсън не беше сигурен какво означава всичко това, но не му хареса начина, по който Хиона се усмихваше — сякаш това бе нейната представа за добро изкарване.

— Значи ще ни помогнете? — попита Джейсън царя.

Борей изсумтя.

— Не съм казвал подобно нещо.

— Моля ви, Ваше Величество — каза Пайпър.

Всички погледи се насочиха към нея. Вероятно бе изплашена до мозъка на костите си, но изглеждаше красива и уверена и това нямаше нищо общо с благословията на Афродита. Бе отново себе си — с обикновени дрехи, с разпиляна коса, без грим.

— Кажете ни къде са духовете на бурята и ние ще ги пленим и доставим на господаря Еол. Така той ще е доволен от вас. Ще прости на героите. А и ще спасим Глийсън Хедж. Всички ще са доволни.

— Тя е хубава — измънка Зет, — ъъъ, исках да кажа права .

— Не я слушай, тате — излая обаче Хиона, — тя е дъщеря на Афродита и има наглостта да се опитва да очарова един бог с медения си гласец. Замрази я сега!

Борей се замисли над това. Джейсън бръкна в джоба си, готов да извади златната монета. Ако нещата се объркаха, щеше да се наложи да действа бързо.

Борей обаче забеляза помръдването му.

— Какво има на ръката ти, геройче?

Без Джейсън да разбере, ръкавът му се бе дръпнал, разкривайки част от татуировката. Той показа с нежелание белезите си на Борей.

Очите на бога се разшириха. Хиона изсъска и отстъпи назад.

Тогава Борей направи нещо неочаквано. Той се засмя така гръмко, че от тавана падна една висулка, която се разби до трона му. Образът на бога се промени. Брадата му изчезна. Той стана по-висок и по-слаб, а дрехите му се превърнаха в римска пурпурна тога. На главата му се появи замръзнал лавров венец, а на кръста му увисна гладиус — римски меч, почти същия като този на Джейсън.

— Аквилон — каза Джейсън, макар че нямаше представа откъде знае римското име на бога.

Божеството наклони глава.

— Сега ме позна, нали? И все пак твърдиш, че си от лагера на нечистокръвните?

Джейсън размърда крака.

— Ъ… да, Ваше Величество.

— И Хера те е изпратила там? — очите на зимния бог се изпълниха със злорадство. — Сега разбирам. Тя играе опасна игра. Смела, но опасна. Нищо чудно, че Олимп е затворен. Сигурно всички там треперят от риска, който е поела.

— Джейсън — нервно попита Пайпър, — защо Борей смени вида си? Тогата, венецът…

— Това е римският му образ — отговори Джейсън. — Но нямам представа какво става.

Божеството се изсмя.

— Да, сигурен съм, че нямаш. Това ще бъде интересно.

— Това означава ли, че ще ни пуснеш? — попита Пайпър.

— Скъпа моя — каза Борей, — няма причина да ви убивам. Ако планът на Хера пропадне, в което съм почти сигурен, вие сами ще се избиете. Еол няма да има повод да се притеснява от героите повече.

На Джейсън се стори, че усеща ледените пръсти на Хиона по врата си, но този път не беше тя — просто го полазиха тръпки от думите на Борей. Чувството, което бе измъчвало Джейсън в лагера на нечистокръвните, че нещо не е наред, думите на Хирон, че появята му е катастрофа… Борей знаеше какво значи всичко това.

— Предполагам, няма да ми обясниш? — попита Джейсън.

— Не, разбира се! Не бих посмял да се меся в плановете на Хера. Неслучайно е откраднала паметта ти. — Борей отново се изсмя, видимо във възторг от идеята, че героите ще се избият помежду си. — Знаеш ли, аз имам репутацията на доброжелателен бог на вятъра. За разлика от събратята си аз съм се влюбвал в смъртни. Дори децата ми Зет и Калаид някога бяха само полубогове…