Рик Риърдън - Изчезналият герой

— От неговия вид? — попита Пайпър.

— Има предвид римляни — каза Джейсън. — Полубоговете като мен идват тук, за да срещнат богинята вълчица Лупа, същата, която е отгледала Ромул и Рем.

Хера кимна.

— И ако си достатъчно силен, оживяваш.

— Но — Лио продължаваше да не разбира — какво се е случило след това? Искам да кажа, Джейсън никога не е стигнал до лагера…

— Не и до лагера на нечистокръвните — уточни Хера.

Пайпър се почувства, че й се завива свят.

— Отишъл си някъде другаде. Ето къде си бил през всичките тези години. Има друго място, на което се обучават герои. Но къде е то?

Джейсън се обърна към богинята.

— Спомените се връщат, но не и местонахождението. Ти няма да ми го кажеш, нали?

— Не — отвърна Хера. — Това е част от съдбата ти, Джейсън. Сам трябва да откриеш своя път дотам. Но когато го сториш, ще обединиш две големи сили. Ще ни вдъхнеш надежда в борбата срещу гигантите и — което е по-важно — срещу самата Гея.

— Искаш да ти помогнем — каза Джейсън, — но не ни даваш информация.

— Ако ви я дам, отговорите ще се обезсмислят — отговори Хера. — Така са отсъдили мойрите. Трябва сам да изминеш своя път, за да има смисъл. Но вие тримата вече ме изненадахте. Не мислех, че е възможно…

Богинята поклати глава.

— Нека кажа, че се справихте добре, герои. Но това е само началото. Сега трябва да се върнете в лагера на нечистокръвните, където ще започнете втората фаза от войната.

— За която няма да ни кажеш нищо — измърмори сърдито Джейсън. — И понеже унищожи хубавия ми кон, ще трябва да се връщаме пеш, нали?

Хера махна с ръка.

— Духовете на бурята са създания на хаоса. Не съм го унищожила, но нямам идея къде е отишъл и дали някога ще го срещнеш отново. Ала има и по-лесен път към дома. Понеже ми направихте голяма услуга, този път ще ви помогна. Сбогом, герои, поне засега.

Светът се завъртя и Пайпър едва не припадна.

Когато погледът и се проясни, видя, че отново е в лагера, в столовата. Стояха на масата на Афродита и Пайпър бе стъпила върху пицата на Дрю. Шейсет лагерници станаха едновременно, ахкайки изумено.

Пайпър не знаеше какво бе използвала Хера, за да ги пренесе до другия край на страната, но то определено не бе добро за стомаха й. Тя едвам контролираше гаденето си, но Лио нямаше този късмет. Той скочи от масата, отиде до най-близкия бронзов мангал и повърна в него. Това едва ли бе най-хубавото жертвоприношение, което боговете са виждали.

— Джейсън — с тропот приближи Хирон. Несъмнено през своя хилядолетен живот кентавърът е бил свидетел на какво ли не, но сега дори той изглеждаше напълно смаян.

— Какво… как…

Лагерниците от хижата на Афродита гледаха Пайпър зяпнали. Тя веднага разбра, че сигурно изглежда ужасно.

— Здравейте — каза тя с цялото спокойствие, на което бе способна, — върнахме се.

Пайпър не помнеше много от остатъка на НОЩТА. Разказаха историята си и отговориха на около милион въпроса, зададени от другите лагерници, докато накрая Хирон не видя колко са уморени и не им нареди да се прибират по леглата. Пайпър се почувства толкова добре в истинско легло и бе така уморена, че заспа веднага, щом помириса възглавницата, което й спести тревогите от завръщането в хижата на Афродита.

На следващата сутрин се събуди в леглото си като нова. Слънцето грееше през прозорците, а от тях подухваше и приятен ветрец. Сякаш бе пролет, а не зима. Пееха птички, а в горите виеха чудовища. Закуската ги чакаше в столовата — бекон, палачинки и всякакви други вкуснотии.

Дрю и бандата й я гледаха намръщено със скръстени ръце.

— Добро утро — каза Пайпър и се усмихна. — Прекрасен ден, а!

— Ще закъснеем за закуска — каза Дрю, — което означава, че ти ще почистиш хижата за проверката.

Преди седмица Пайпър щеше да удари Дрю или пък да се скрие под завивките си. Но сега се сети за циклопите в Детройт, за Медея в Чикаго и за Мидас, който я бе превърнал в статуя в Омаха. И като погледна Дрю, от която някога толкова се боеше, се засмя.

Самодоволното изражение на другото момиче изчезна. Дрю отстъпи, но сетне си спомни, че от нея се очаква да е ядосана.

— Какво си мислиш, че правиш?

— Предизвиквам те — каза Пайпър. — На обяд свободна ли си да се пробваме на арената? Ти избираш оръжията.

Тя стана от леглото, протегна се спокойно и се усмихна на другите деца на Афродита. Забеляза Мичъл и Лейси, които й бяха помогнали с провизии преди пътуването. Те се усмихваха плахо, а погледите им скачаха между Пайпър и Дрю, сякаш следяха интересна игра на тенис.