Рик Риърдън - Изчезналият герой

Гигантът присви белите си очи. Той стъпи с един крак извън басейна и се приведе, за да огледа по-добре противника си.

— Значи първо ще се хвалим, така ли? Като в добрите стари времена. Добре тогава, геройче. Аз съм Порфирион, цар на гигантите, син на Гея. Преди векове се надигнах от Тартара, бездната на моя баща, за да предизвикам боговете. Започнах войната, като отвлякох царицата на Зевс.

Той се ухили към клетката на богинята.

— Здрасти, Хера.

— Мъжът ми те унищожи веднъж, изчадие! — извика Хера. — Ще го направи отново!

— Той не го е правил никога, скъпа. Зевс не бе достатъчно силен, за да ме убие. Трябваше да разчита на някакъв жалък полубог и дори така едва не спечелихме. Този път ще довършим това, което някога започнахме. Гея се пробужда. Тя ми е осигурила много качествени слуги. Армиите ни ще разтърсят земята. Ще изтръгнем от корена ви.

— Не би посмял — отговори Хера, но изглеждаше видимо отслабнала. Джейсън го чувстваше по гласа й. Пайпър продължаваше да шепти нещо на клетката, а Лио въртеше ли, въртеше резачката, ала земята продължаваше да се надига. Хера бе потънала до кръста.

— О, да — каза гигантът, — титаните нападнаха новия ви дом в Ню Йорк. Храбро, но глупаво. И не особено ефективно. Гея е по-мъдра и по-търпелива. А ние сме най-могъщите й деца, много по-силни от стария Кронос. Знаем как да ви унищожим веднъж завинаги. Трябва да бъдете изкоренени като бурен. Ще изпепелим корените ви.

Гигантът се намръщи, когато видя Пайпър и Лио, сякаш едва сега забеляза, че те се занимават с нещо. Джейсън направи още една крачка напред и отново извика, за да привлече вниманието на Порфирион.

— Каза, че те е убил герой — извика той. — Как, щом сме толкова жалки?

— Ха! Нима мислиш, че ще ти кажа? Създаден съм, за да заменя Зевс, роден съм, за да убия Господаря на небето. Ще отмъкна трона му и ще взема жена му, а ако тя ми откаже, ще оставя земята да я погълне. Това, което виждаш, дете, е моята най-слаба форма. С всеки изминал миг ставам по-силен, а накрая ще съм непобедим. Дори сега обаче няма да е проблем да те смачкам като въшка!

Той се възправи и протегна ръка. Шестметрово копие се изстреля от земята. Гигантът го хвана, след което потропа с драконовите си лапи. Руините се разтърсиха. Навсякъде по двора чудовищата започнаха да се възстановяват. Върколаци, духове на бурята и земеродни отговаряха на призива на своя цар.

— Страхотно — промърмори Лио. — Имахме такава нужда от още противници…

— Побързай — нареди Хера.

— Знам! — отвърна Лио.

— Заспивай, клетко — продължи да реди Пайпър, — добра, сънлива клетка. Ох, говоря на няколко пусти ластара. Това е нелепо!

Порфирион размаха копието си над руините, унищожи един комин и пръсна дървета и камъни из целия двор.

— Е, сине Зевсов, аз свърших с представянето си. Сега е твой ред. Казваше, че ще ме унищожиш?

Джейсън погледна към кръга чудовища, които нетърпеливо чакаха заповедта на господаря си, за да ги разкъсат на части. Кръглата резачка на Лио продължаваше да се върти, а Пайпър все още говореше, но положението изглеждаше безнадеждно. Клетката на Хера бе пълна почти догоре със земя.

— Аз съм синът на Юпитер! — извика той и за повече драматизъм призова ветровете, с които се издигна на около метър от земята. — Аз съм син на Рим, консул на героите, преторианец от Първия легион.

Той вдигна ръце, показвайки татуировката с орела и знака SPQR и за негова изненада гигантът го разпозна.

За миг Порфирион му се стори притеснен.

— Аз убих Троянското морско чудовище — продължи Джейсън, — аз сринах Черния трон на Кронос и собственоръчно унищожих титана Криос. А сега ще унищожа и теб, Порфирион, след което ще те хвърля на собствените ти вълци.

— Леле, човек — промърмори Лио, — какво си пил?

Джейсън се хвърли към гиганта, решен да го разкъса на части.

Идеята да се изправи срещу дванайсетметров безсмъртен с голи ръце бе толкова нелепа, че дори гигантът се изненада. Наполовина скачайки и наполовина летейки, Джейсън се приземи върху люспестото коляно на Порфирион и преди противникът му да осъзнае какво става, се покатери по ръката му.

— Как смееш!? — ревна чудовището.

Джейсън стигна до раменете му и изтръгна един меч от пълните с оръжия плитки на гиганта. После изкрещя:

— За Рим! — и заби меча в най-близката мишена — великанското ухо.

От небето изскочи светкавица, която удари меча и отхвърли Джейсън настрана. Той удари земята и се претърколи. Погледна нагоре и видя, че гигантът се олюлява. Косата му пламтеше, а половината му лице бе почерняло от светкавицата. Мечът се бе пръснал в ухото му, а по челюстта му се стичаше златен Икор. Другите оръжия пукаха, заредени с електричество, и пушеха в плитките му.