Рик Риърдън - Изчезналият герой

Порфирион почти рухна. Кръгът чудовища изръмжа едновременно и пристъпи напред. Вълци и земеродни загледаха Джейсън злобно.

— Не! — извика Порфирион. Той запази равновесие и погледна към полубога. — Ще го убия лично.

Гигантът надигна копието си и то започна да блести.

— Със светкавици ли искаш да играем, момче? Май забрави нещо. Аз съм убиецът на Зевса, създаден да унищожи баща ти. Знам точно как да те ликвидирам.

Нещо в гласа на Порфирион подсказа на Джейсън, че гигантът не блъфира.

Той и приятелите му се бяха борили храбро. Тримата бяха извършили невероятни неща, героични дори. Неща, достойни да бъдат възпети.

Но сега, когато гигантът вдигаше копието си, Джейсън разбра, че играта свършва. Нямаше как да блокира този удар.

Това беше краят.

— Готово! — извика Лио.

— СПИ! — заповяда Пайпър с такава сила, че най-близките върколаци паднаха на земята и захъркаха.

Клетката от камък и дърво потръпна. Лио бе отрязал основата на най-дебелия ластар и така явно бе прекъснал връзката й с Гея. Филизите станаха на прах. Пръстта около Хера се изпари. Богинята порасна на ръст и заблестя със сила.

— Да — извика тя и захвърли черните си дрехи, за да разкрие бяла рокля и златни бижута по ръцете си. Лицето й бе едновременно красиво и ужасно, а върху черната й коса блестеше златна корона.

— Сега ще отмъстя за стореното!

Гигантът Порфирион отстъпи. Не каза нищо, но хвърли на Джейсън един последен, изпълнен с омраза, поглед. Съобщението му бе ясно: „Това не е краят“.

После удари с копие земята и потъна в нея, все едно бе скочил в яма.

Хера заблестя по-ярко и извика:

— Отвърнете очи, герои мои!

Но Джейсън бе твърде замаян. Разбра какво става твърде късно.

Видя как Хера избухва като супернова с такава сила, че всички чудовища се изпариха на мига. Падна, заслепен от ярката светлина.

Последната му мисъл бе, че гори.

— Джейсън! — Пайпър продължаваше да повтаря името му, държейки го в ръце. Вече почти бе изгубила надежда. Джейсън бе в безсъзнание вече две минути, тялото му димеше, а очите му се бяха извъртели към главата. Дори не знаеше дали е още жив.

— Няма смисъл, дете. — Хера стоеше над нея с черните си рокля и шал. Пайпър не бе видяла избухването на богинята. За щастие бе затворила очи. Но за сметка на това бе видяла последствията. Всяка следа от зимата бе изличена от долината. Нямаше и помен от състоялата се битка. Чудовищата бяха изпарени, а останките възстановени до предишното си състояние — отново руини, но с нищо не подсказващи, че допреди миг околностите им са гъмжали от орди вълци, духове на бурята и шесторъки великани.

Дори ловджийките бяха съживени. Повечето стояха на почтителна дистанция, но Талия бе коленичила до Пайпър, поставила ръка върху челото на Джейсън.

Тя погледна към богинята.

— Вината за станалото е твоя. Направи нещо!

— Не ми дръж такъв тон, момиче. Аз съм царицата…

— Излекувай го!

Очите на Хера блеснаха заплашително.

— Предупредих го. Никога не бих наранила това момче нарочно. Той трябваше да е моят шампион. Казах им да извърнат поглед, преди да разкрия истинския си образ.

— А — намръщи се Лио, — този образ е лош, нали? Защо тогава го прие?

— Използвах силата си, за да ви помогна, глупако! — извика Хера. — Превърнах се в чиста енергия, за да изпаря чудовищата, да възстановя това място и дори да измъкна тези смехотворни ловджийки от леда.

— За един смъртен е фатално да погледне бог в истинската му форма! — извика Талия. — Ти го уби!

Лио поклати глава.

— Стана точно според пророчеството. „Гневът на Хера ще доведе смъртта.“ Хайде, госпожо. Вие сте богиня. Направете някакво вуду или нещо такова. Върнете го.

Пайпър слушаше с половин ухо разговора. Гледаше внимателно лицето на Джейсън.

— Той диша! — заяви тя.

— Невъзможно — каза Хера, — макар да ми се иска да е вярно, дете, никой смъртен не е…

— Джейсън — каза Пайпър, като вложи цялата си сила в името му. Не можеше да го изгуби, — чуй ме. Можеш да се справиш. Върни се. Ще се оправиш.

Нищо не стана. Беше ли си въобразила това, че той още диша?

— Силата на Афродита не е в лечителството — със съжаление каза Хера. — Дори аз не мога да излекувам това, момиче. Смъртният му дух…

— Джейсън — каза Пайпър, като си представи как гласът й отеква в земята чак до Подземния свят, — събуди се.

Той изпъшка и отвори очи. За миг те заблестяха, сякаш бяха златни. После светлината в тях избледня и отново станаха нормални.