Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Какво се случи?

— Това е невъзможно! — възкликна Хера.

Пайпър го прегърна толкова силно, че Джейсън простена:

— Задушавам се.

— Извинявай — каза тя, толкова щастлива, че се смееше, докато избърсваше една сълза.

Талия стисна ръката на брат си.

— Как се чувстваш?

— Горещо ми е — измърмори той, — устата ми е пресъхнала. Освен това видях нещо наистина ужасно.

— Хера — изръмжа Талия, — видял си Хера, Нейно Ядрено Величество.

— Достатъчно, Талия Грейс — обади се богинята, — сега ще те превърна в мравояд, та да…

— Млъкнете — каза Пайпър. Невероятно, но и двете я послушаха.

Пайпър помогна на Джейсън да се изправи и му даде последния нектар от запасите им.

— А сега — започна Пайпър, обръщайки се към двете жени. — Хера… Ваше Величество… нямаше да успеем да Ви спасим без помощта на ловджийките. Талия, без Хера нямаше да видиш Джейсън отново. А аз изобщо нямаше да го срещна. Сега се дръжте прилично, понеже имаме сериозни проблеми!

И двете я погледнаха лошо и за три дълги секунди Пайпър не бе сигурна коя от тях ще я убие първа.

Най-накрая Талия изръмжа:

— Не ти липсва кураж, Пайпър — сетне извади една сребърна карта от анорака си и я пъхна в джоба на якето й за сноуборд.

— Ако някога поискаш да станеш ловджийка, обади ми се. Ще ни свършиш добра работа.

Хера скръсти ръце.

— За щастие на тази конкретна ловджийка имаш право, дъще на Афродита.

Тя огледа Пайпър с преценяващ поглед, сякаш за пръв път я виждаше ясно.

— Пайпър, ти се чудеше защо те избрах за тази мисия, защо не разкрих тайната ти в самото начало, макар да знаех, че Енкелад те използва. Признавам, че досега не бях съвсем сигурна. Нещо ми подсказваше, че ролята ти в това приключение е важна. Сега виждам, че съм била права. Ти си дори по-силна, отколкото предполагах. И си права за това, че имаме сериозни проблеми. Трябва да се справим с тях заедно.

Лицето на Пайпър пламна. Не бе сигурна как трябва да отговори на комплимента на Хера, но тогава се намеси Лио.

— Да — каза той, — не мисля, че този тип Порфирион просто се е стопил и изчезнал. Нали?

— Не — потвърди Хера. — С това, че спасихте мен и това място, вие попречихте на Гея да се пробуди. Спечелихте ни известно време. Но Порфирион се надигна и този път просто избяга, тъй като не се е възстановил в пълната си сила. Гигантите могат да бъдат убити само от бог и полубог едновременно. Щом ме освободихте…

— Той избяга — довърши Джейсън. — Но накъде?

Хера не отговори, но Пайпър усети да я полазват тръпки. Тя си спомни как Порфирион бе заплашил, че ще изтръгне корените на Олимп. Гърция!

Обърна се към Талия, която гледаше мрачно, и се досети, че другото момиче е стигнало до същия извод.

— Трябва да намеря Анабет — каза Талия. — Тя сигурно знае какво е станало тук.

— Талия — Джейсън стисна ръката й, — ние никога не сме говорили за това място или…

— Зная — изражението й омекна. — Тук те изгубих някога. Не искам да те оставям отново. Но скоро ще бъдем отново заедно. Ще се видим отново в лагера на нечистокръвните. — После погледна към Хера. — Нали ще се погрижиш за безопасността им? Това е най-малкото, което им дължиш.

— Няма да ми държиш такъв тон!

— Царице Хера — намеси се Пайпър.

Богинята въздъхна.

— Добре. Хубаво. Просто не искам да виждам повече това момиче!

Талия прегърна Джейсън и се сбогува с него. Когато ловджийките си отидоха, дворът остана странно притихнал. В сухия басейн нямаше и следа от земните филизи, които бяха пленили Хера и възкресили царя на гигантите. Нощното небе бе ясно и покрито със звезди. Вятърът шумолеше сред гората от секвои. Пайпър се сети за онази нощ в Оклахома, когато с баща си пренощуваха пред колибата на дядо Том. Спомни си и онази нощ на покрива на училище „Уилдърнес“, която се бе оказала сън… нощта, в която бе целунала Джейсън.

— Джейсън, какво се е случило с теб? — попита тя. — Искам да кажа… знам, че майка ти те е изоставила тук. Но ти каза, че мястото е свято за полубоговете. Защо? Какво е станало, след като си останал сам?

Джейсън поклати глава.

— Още ми е мътно. Вълците…

— Съдбата ти бе определена — каза Хера, — решено бе да служиш на мен.

Джейсън изсумтя.

— Защото принуди мама да направи това. Не можа да понесеш, че Зевс има две деца от нея. Че два пъти се е влюбил в една жена. Това бе цената, която поиска, за да оставиш семейството ми на мира.

— Но бе правилният избор и за теб, Джейсън — настоя Хера. — Когато майка ти успя да омая Зевс за втори път, това бе защото си го представи в различна светлина — като Юпитер. Дотогава това не беше се случвало — в едно семейство да се родят деца от Гръцкия и Римския род. Трябваше да те разделим от Талия. Всички герои от твоя вид започват пътя си оттук.