Рик Риърдън - Изчезналият герой

Можеха цял ден да стоят и да го мислят, но срокът, поставен от гиганта, изтичаше, а земята все още се опитваше да ги погълне. Коленете на Лио вече бяха потънали на пет сантиметра.

Лио погледна към строителната техника и му хрумна нещо безумно. Извади малката играчка, която бе направил по време на изкачването, и разбра какво може да прави тя.

Ако Лио имаше късмет, какъвто обикновено му липсваше.

— Да започваме — каза той, — преди да съм дошъл на себе си.

Планът се обърка почти веднага. Пайпър се спусна по хребета, опитвайки се да остане незабелязана, докато Лио, Джейсън и тренер Хедж излязоха на сечището.

Джейсън призова златното си копие. Той го вдигна над главата си и извика:

— Гиганте! — което прозвуча много по-яко, отколкото Лио би могъл да го измисли. Той самият щеше да каже нещо от типа на: „Ние сме жалки мравчици! Не ни убивай!“.

Енкелад спря да ломоти край пламъците. Той се обърна към тях и се ухили. Гримасата разкри, че в устата си гигантът има челюсти като на саблезъб тигър.

— Е — изръмжа изчадието, — и това ако не е приятна изненада.

На Лио това не му хареса. Той отстъпи настрана й приближи булдозера с ръка, стиснала играчката.

Тренер Хедж извика:

— Пусни филмовата звезда, огромна грозна бухто! Или ще опиташ вкуса на копитото ми!

— Тренер — каза Джейсън.

— Да? — отвърна сатирът.

— Млъкни.

Енкелад избухна в смях.

— Бях забравил колко забавни могат да бъдат сатирите. Когато завладеем света, мисля да оставим твоя вид да оцелее. Ще ни забавлявате, докато изяждаме останалите смъртни.

— Това комплимент ли е? — намръщи се Хедж и погледна към Лио. — Не ми прозвуча така.

Енкелад отвори огромната си паст и зъбите му блеснаха.

— Бягайте! — предупреди Лио.

Джейсън и Хедж изпълниха заръката му точно когато гигантът избълва струя огън, която бе толкова гореща, че дори Фестус щеше да й завиди. Лио се скри зад булдозера, извади своето току-що приготвено устройство и го постави на седалката на шофьора. Сетне се затича надясно към дървосекачката.

С крайчеца на окото си видя как Джейсън се надига и напада гиганта. Тренер Хедж съблече яркожълтото си сако, което сега гореше, и изблея яростно:

— Обичах това сако!

После вдигна тоягата си и също нападна.

Но преди да напреднат, Енкелад удари с копието си в земята. Цялата планина се разтресе.

Ударната вълна събори Лио. Той премигна, замаян за миг. През маранята и пушека от огъня видя как Джейсън залита в другия край на сечището. Тренер Хедж бе припаднал, падайки напред и удряйки главата си в един пън. Косматите му задни части стърчаха нагоре, а панталоните му бяха паднали до коленете.

Една гледка, от която Лио нямаше нужда.

Гигантът изрева.

— Виждам те, Пайпър Маклийн! — Той се обърна и избълва струя пламък към редица храсти от дясната страна на Лио.

Пайпър побягна по сечището като подплашен пъдпъдък, докато храстите зад нея изгаряха.

Енкелад се изсмя.

— Много ми е драго, че пристигна. А донесе и наградките ми!

Стомахът на Лио се сви. За това ги бе предупредила Пайпър. Бяха паднали право в ръцете на Енкелад.

Гигантът вероятно прочете изражението на Лио, тъй като се разсмя още по-гръмко.

— Точно така, сине на Хефест. Не очаквах да оцелеете толкова дълго, но сега това няма значение. Като ви доведе тук, Пайпър Маклийн подпечата сделката. Ако ви предаде, ще удържа на думата си. Ще може да вземе баща си и да се маха. За какво ми е на мен някаква филмова звезда?

Сега Лио видя бащата на Пайпър по-ясно. Той носеше парцалива тениска и разкъсани джинси. Босите му крака бяха покрити с пръст. Изглежда, не беше припаднал, защото надигна глава и простена. Наистина беше Тристан Маклийн. Лио бе виждал лицето му в много филми. Само че на едната му скула имаше грозна драскотина, а самият той изглеждаше измършавял и болен. Не излъчваше нищо героично.

— Татко! — извика Пайпър.

Господин Маклийн премигна, опитвайки се да се съсредоточи.

— Пайпс…? Къде…

Пайпър извади кинжала си и се обърна към Енкелад.

— Пусни го!

— Разбира се, скъпа — изръмжа гигантът. — Закълни ми се във вярност и няма проблем. Само че останалите умират.

Пайпър гледаше ту баща си, ту Лио.

— Той ще те убие — предупреди я Лио, — не му вярвай.

— Хайде, стига — изрева Енкелад. — Знаете ли, че съм роден, за да победя самата Атина Палада? Мама Гея направи мен и всеки от братята ми гиганти със специфична цел — да победи някой конкретен бог. Аз съм краят на Атина. Анти-Атина, както бихте казали. В сравнение с някои от братята си съм дребен! Но съм хитър. И ще удържа на думата си, Пайпър Маклийн. Все пак това е част от плана ми!