Рик Риърдън - Изчезналият герой

Джейсън бе на крака, надигнал копието си, но преди да успее да го хвърли, Енкелад нададе такъв рев, че вероятно бе чут в долината и дори в Сан Франциско.

Откъм дърветата се надигнаха половин дузина уродливи същества. Лио осъзна с погнуса, че те не се бяха крили там.

Бяха се родили направо от земята.

Уродите тръгнаха към него. Те бяха малки в сравнение с Енкелад — около два метра високи. Всеки от тях имаше шест ръце: един чифт, където му е мястото, един, излизащ от раменете, и още един — от ребрата. Носеха само парцаливи препаски около слабините си и дори от другия край на сечището воняха. Шест юнака, които не се къпеха никога — всеки с по шест подмишници. Лио реши, че ако случайно оцелее, ще си вземе тричасова баня, само за да забрави зловонието.

Лио пристъпи към Пайпър.

— Какви са тези същества?

Острието й отрази светлината на кладата.

— Гегении .

— На английски?

— Земеродни — отвърна тя. — Шесторъките великани, които се били с Язон, героя, на който е кръстен нашият Джейсън.

— Браво, умницата ми! — Енкелад звучеше много доволен. — Живееха в онова жалко хълмче, което гърците наричаха Меча планина. Връх Диабло е далеч по като за нас, децата на Майката Земя! Те, разбира се, са много низши мои роднини, но вършат добра работа. Работят добре с техника…

— Бръм, бръм! — изръмжа единият от земеродните, а другите запяха с него и започнаха да движат шестте си ръце, все едно шофират. Приличаше на смахнат религиозен ритуал.

— Бръм, бръм! — пееха те.

— Браво, браво, момчета — похвали ги Енкелад. — Освен това имат зъб на героите, особено на онези, които носят името Язон.

— Йей-сон! — изреваха земеродните. Всичките те надигнаха огромни буци пръст, които се втвърдиха в ръцете им и станаха на ужасни, остри камъни. — Къде Йей-сон?

Енкелад се усмихна.

— Както виждаш, Пайпър, давам ти избор. Спаси баща си или опитай да спасиш приятелите си… и да умреш!

Пайпър пристъпи напред. Очите й пламтяха толкова яростно, че дори земеродните отстъпиха назад. Красота и сила сияеха от нея и те не идваха нито от дрехите, нито от грима й.

— Няма да ви позволя да нараните хората, които обичам — каза тя, — никой от тях.

Думите й отекнаха в сечището с такава сила, че земеродните започнаха да мърморят.

— Да, добре, да, добре, ние съжалява… — и взеха да отстъпват.

— Стойте, глупаци такива! — ревна Енкелад и изръмжа на Пайпър: — Затова те искаме жива, миличка. Можеш да ни свършиш добра работа. Или по-скоро можеше. Земеродни! Сега ще ви покажа къде е Язон.

Сърцето на Лио прескочи удар. Но гигантът не посочи Джейсън.

Той махна с ръка към другия край на кладата, където Тристан Маклийн висеше безпомощен и изпаднал в несвяст.

— Ето го вашия Язон — изрева доволно Енкелад, — разкъсайте го на парчета!

Джейсън погледна него и Пайпър и за най-голяма изненада на Лио тримата тозчас разбраха плана. Кога се бяха сближили толкова, че вече четяха мислите си?

Джейсън се хвърли към Енкелад, Пайпър се затича към баща си, а Лио се втурна към дървосекачката, която стоеше между господин Маклийн и земеродните.

Земеродните бяха бързи, но Лио тичаше като вихър. Той скочи към дървосекачката от метър и половина и се приземи на мястото на шофьора. Ръцете му профучаха по бутоните и машината отговори с неестествена скорост, сякаш знаеше, че въпросът е на живот и смърт.

— Ха! — извика Лио и завъртя ръката на крана през кладата, като събори горящи дънери върху земеродните и изпръска всичко с искри. Двама от великаните рухнаха под пламтящата лавина и се стопиха обратно в земята, като Лио се надяваше да е за по-дълго.

Другите четири урода се запрепъваха по горящите дънери и въглени, докато Лио тръгна с дървосекачката. Той натисна един бутон и остриетата по ръката на крана се завъртяха зловещо.

С крайчеца на окото си видя Пайпър да освобождава баща си сред пушеците. В другия край на сечището Джейсън се бореше храбро с гиганта, някак си избягвайки огромното му копие и огнени издихания. Тренер Хедж си стоеше героично припаднал и вдигнал козя опашчица във въздуха.

Скоро всичко наоколо щеше да пламне. Това нямаше да е проблем за Лио, но ако някой от приятелите му попаднеше в капана на огъня… Не. Трябваше да действа бързо.

Един от земеродните — очевидно не най-интелигентният — нападна дървосекачката и Лио завъртя ръката на крана в негова посока. Веднага щом остриетата докоснаха изрода, той се разпадна като мокра глина и части от тялото му се пръснаха по цялото сечище.