Рик Риърдън - Изчезналият герой

По-голямата част от тях — върху лицето на Лио.

Той изплю парче глина от устата си и обърна дървосекачката към тримата останали земеродни, които бързо отстъпиха.

— Лошо бръм-бръм! — извика един от тях.

— Точно! — извика му Лио. — Не искаш ли още? Хайде де!

За нещастие обаче чудовищата знаеха какво правят.

Те започнаха да хвърлят камъни и с шестте си ръце и Лио разбра, че играта свършва. Някакси изскочи със салто назад от седалката точно преди една скала да размаже шофьорската кабинка. Камъните се удариха в метала. Докато стъпи на краката си, машината приличаше на смачкано кенче сода, потъващо в калта.

— Багер! — извика Лио.

В това време изродите бяха събрали нови буци пръст, но този път гледаха към Пайпър.

На девет метра от него булдозерът се събуди. Играчката на Лио бе свършила добра работа. Сляла се беше с контролите на машината и й бе дала собствен живот — поне за малко. Багерът се спусна към враговете им.

Точно когато Пайпър освободи баща си и го хвана в ръце, великаните изстреляха нова купчина камъни по тях. Багерът се плъзна по калта и препречи пътя им, а камъните се удариха в него. Силата на ударите бе толкова голяма, че те го избутаха назад, но два камъка отскочиха и удариха хвърлилите ги. Още двама земеродни станаха на пръст. За нещастие един от късовете удари двигателя на багера и вдигна облак миризлив пушек. Машината изскърца и спря. Още една от играчките се бе повредила.

Пайпър завлече баща си към хребета. Последният земероден се спусна подире й. Триковете на Лио привършваха, но той не можеше да остави чудовището да настигне Пайпър. Той се затича след нея, мина през пламъците и извади първото нещо, което намери в колана си.

— Хей, тъпако! — извика Лио и метна една отвертка по земеродния.

Тя не уби изрода, но привлече вниманието му. Инструментът потъна в челото на земеродния, сякаш то бе направено от желе.

Земеродният изпищя от болка и се спря. Извади отвертката, обърна се и погледна към Лио. За нещастие последният изрод от компанията бе най-ужасен от всички. Гледайки всичките му бицепси, трицепси и феноменално грозното му лице, Лио си помисли, че с този Гея е надминала себе си.

Супер — каза си момчето. — Имам си нов приятел .

— Теб убия! — изрева земеродният. — Приятел на Йей-сон умре!

Лио се парализира. Бръкна в колана си, но не знаеше какво може да направи. Предполагаше се, че е умен, но не можеше да измисли или измайстори нещо, с което да се измъкне от лапите на изчадието.

Хубаво — помисли си той. — Поне ще си отида славно .

Лио избухна в пламъци и извика:

— Хефест! — след което се затича към чудовището с голи ръце. Така и не го стигна.

Нещо бляскаво и синьо блесна зад урода. Блестящо бронзово острие мина през двете страни на земеродния. Шест огромни ръце паднаха на земята, а камъните се търкулнаха от дланите му.

Великанът се огледа доста изненадан. Той промърмори:

— Без ръчички — и се стопи в земята.

Пайпър остана неподвижна, дишайки тежко. Кинжалът й бе покрит с глина. Баща й стоеше на хребета замаян и ранен, но все още жив.

Изражението на Пайпър бе страховито — почти налудничаво, — като на притиснато в ъгъла животно. Лио бе доволен, че тя е на негова страна.

— Никой няма да докосва приятелите ми — каза тя. Лио се почувства трогнат, когато разбра, че тя говори за него. Сетне момичето извика:

— Хайде!

Лио разбра, че битката не е приключила. Джейсън се бореше с гиганта Енкелад.

И нещата отиваха на зле.

Когато копието на Джейсън се счупи, той разбра, че е мъртъв.

А битката бе започнала толкова добре. Инстинктите му бяха взели връх и му бяха нашепнали, че и преди се е бил с огромни врагове почти като този. Ръстът и обемът на гиганта го правеха по-бавен, така че Джейсън просто трябваше да е по-бърз, да преценява ударите си и да измори противника си, като междувременно избягва да бъде смазан или изпепелен от него.

Момчето избегна първото летящо към него копие на Енкелад и удари гиганта в глезена със своето. Оръжието му проби драконовите люспи и златен Икор, кръвта на безсмъртните, потече по ноктестата лапа на изчадието. Енкелад изрева от болка и избълва струя пламък. Джейсън отскочи настрана, претърколи се зад гиганта и го удари в коляното.

Това продължи секунди или минути — не можеше да прецени. Джейсън чуваше шума от битката при сечището: как строителните машини се пробуждат, как пламва огън, чудовища викат, а камък се удря в метал. Чу как Лио и Пайпър предизвикват с крясъци земеродните, което значеше, че са живи. Джейсън се опита да не мисли за това. Не можеше да си позволи да се разсее и за миг.