Рик Риърдън - Изчезналият герой

За около минута Джейсън и Талия се гледаха един друг, смаяни. После Талия се втурна към него и го прегърна.

— Богове! Казаха ми, че си загинал! — тя хвана лицето на Джейсън, сякаш го изучаваше. Слава на Артемида! Наистина си ти. Малкият белег на устната ти… Когато беше на две, се опита да изядеш телбот!

— Сериозно? — засмя се Лио, но Хедж кимна одобрително.

— Телботите са богати на желязо.

— Ч-чакай малко — заекна Джейсън. — Кой ти каза, че съм загинал? Какво е станало?

Един от белите вълци излая от входа на пещерата. Талия погледна назад към животното и кимна, но ръцете и останаха върху лицето на Джейсън, сякаш се страхуваше, че той ще изчезне.

— Вълчицата ми казва, че няма време, и е права. Но трябва да поговорим. Седнете.

Пайпър направи нещо повече от това — направо рухна. Щеше да си удари главата в каменния под, ако Хедж не я беше хванал.

Талия се спусна към нея.

— Какво й е? А, да. Хипотермия. Глезенът не е добре… — Тя се намръщи на сатира. — Ти не си ли вещ в природното лекуване?

Хедж изсумтя.

— Защо, мислиш, изглежда толкова добре? Не усещаш ли мириса на енергийна напитка?

Талия погледна Лио обвинително, сякаш за да каже: „Как си оставил тоя пръч да я лекува“. Все едно той беше виновен.

— Ти и сатирът — нареди Талия — отведете момичето до моята приятелка на входа. Фоеба е страхотна лечителка.

— Но навън е студено! — оплака се Хедж. — Ще ми замръзнат рогата.

Лио обаче разбра, че просто не са желани.

— Хайде, Хедж. Тия двамата трябва да си побъбрят малко.

— Хмм. Хубаво — измърмори сатирът, — но вечерта беше тъпа. Не можах да счупя нито една глава!

Хедж изведе Пайпър до входа. Лио се канеше да го последва, когато Джейсън извика:

— Човек, може ли… ъъъ… да се навърташ наоколо?

Лио прочете в очите му нещо неочаквано. Джейсън имаше нужда от подкрепа. Искаше с него да има някой. Беше изплашен.

Лио се ухили.

— Навъртането е моя специалност.

Талия не изглеждаше безкрайно доволна от това, но тримата седнаха край огъня. За няколко минути никой не каза нищо. Джейсън гледаше сестра си, все едно тя беше експлозив, който можеше да избухне, ако се третира неправилно. Талия беше по-спокойна, като че ли за нея бе нормално да намира отдавна изгубени роднини. Все пак и тя наблюдаваше Джейсън в нещо като изумен транс. Вероятно си спомняше двегодишното детенце, опитало се да изяде телбота. Лио извади няколко медни жици и започна да ги суче, докато накрая не издържа на мълчанието.

— Та, ловджийките на Артемида… тотално ли им е забранено да имат гаджета или само от време на време?

Талия го погледна, сякаш току-що бе еволюирал от локва.

Определено харесваше това момиче.

Джейсън ритна приятеля си по пищяла.

— Не обръщай внимание на Лио. Просто се опитва да разчупи леда. Но, Талия, какво се е случило със семейството ни? Кой ти е казал, че съм загинал?

Талия издърпа една сребърна гривна от китката си. На светлината на огъня, в камуфлажните си зимни дрехи, изглеждаше почти като ледената принцеса Хиона. Студена и красива.

— Помниш ли нещо? — попита тя.

Джейсън поклати глава.

— Преди няколко дни се събудих в един автобус с Лио и Пайпър.

— Но вината не беше наша — добави бързо Лио. — Хера е откраднала спомените му.

Талия се напрегна.

— Хера ли? Откъде знаете?

Джейсън й разказа за мисията им, за пророчеството в лагера, за това как Хера е била пленена, а гигант е отвлякъл бащата на Пайпър.

И за това, че имат време до зимното слънцестоене, за да оправят всичко.

Лио се намесваше и добавяше някои важни подробности — как бе оправил бронзовия дракон, как може да хвърля огнени топки и какво чудесно тако прави.

Талия слушаше внимателно и сякаш нищо не можеше да я изненада — нито чудовищата, нито пророчествата, нито надигането на мъртвите. Когато обаче Джейсън спомена цар Мидас, тя прокле на старогръцки.

— Трябваше да изгорим проклетото му имение — каза тя. — Този човек е опасен. Но преследвахме Ликаон… все пак се радвам, че сте се измъкнали. Значи Хера те е крила през всичките тези години.

— Не зная — каза Джейсън и извади снимката от джоба си. — Остави ми памет само колкото да си спомня лицето ти.

Талия погледна към снимката и изражението й се смекчи.

— Бях забравила за нея. Оставила съм я в хижа номер едно, нали?

Джейсън кимна.

— Мисля, че Хера е искала да се срещнем. Когато кацнахме тук, в пещерата, имах предчувствие, че ще се случи нещо важно. Сякаш знаех, че си наблизо. Звучи налудничаво…