Дейвид Фарланд - Родена магьосница

Тялото на Хасан запълзяло и даже написало писмо по пясъка, с което помолило за милостива смърт. Но врагът му се подиграл и сложил в клетка неумиращото тяло. Майката на Радж Атън разправяше, че Хасан избягал и нощем в пустинята човек все още можел да чуе как пръстите му стържат в пясъка — Хасан Безглавия все още се лутал из пясъците и търсел възмездие.

Беше само приказка, колкото да плашат децата с нея.

Но Радж Атън беше проучил тази история, знаеше пълната версия. Хасан загубил само част от главата си — от темето до над устата. Тялото му продължило да живее, защото долната част на мозъка останала цяла. Затова преживял още три седмици, измъчван от глад и жажда, докато личинките на мухите не го изяли жив.

Радж Атън беше извършил подобен опит с един високо надарен убиец, сър Робър Клайски. Беше убеден, че собствените му дарове ще го опазят жив много по-дълго, отколкото би допуснал някой.

Сега беше изправен пред ужасен избор, но се боеше, че накрая няма да има такъв.

Стисна юмруци. Кръвта кипна в жилите му. И се закле безмълвно: „Габорн, Земята ще е моя.“

Когато отвори очи, забеляза долу сред дърветата сребрист блясък, който само неговите очи можеха да засекат — цвета на топлина от живо тяло. Примижа и видя два елена със сплетени рога. Единият вече беше мъртъв, изтощен от битката. Но живото животно не можеше да се освободи.

Случваше се понякога през есента. Самците се сбиваха, рогата им се сплитаха и и двете животни оставаха вкопчени в смъртна прегръдка.

Дори победителят изглеждаше полужив.

„Не съм длъжен да избирам сега — каза си Радж Атън. — Не съм длъжен точно сега да стъпвам в огъня и да се отказвам от всичко човешко. Хасан е притежавал само малка част от жизнеността, която имам аз.“

От мъгливите клисури се появи препускащ в галоп имперски жребец. Радж Атън изгледа ездача с присвити очи. Беше девет-десетгодишно момче от пустинята, капнало от умора. Беше облечено в бял бурнус, с тъмна пелерина, и беше увило главата си с тюрбан. Отпред на седлото беше вързана кутия за писма. Радж Атън от пръв поглед разбра, че момчето носи лоши вести.

Закрачи назад към огъня, под надвисналия шпионски балон.

Щом приближи, момчето плесна коня с камшика си. Жребецът погледна тъмния силует на граака, заподскача от страх, присви уши и ноздрите му се разшириха. Беше мокър от пот и дишаше трудно.

— О, Велика светлина! — викна момчето, щом позна Радж Атън. — Вчера призори халите взеха мините с кръвния метал в Картиш! Водеше ги самата Господарка на Долния свят.

Фейкаалд ахна.

— Ако този щурм е бил като при Карис…

За Радж Атън беше непосилно да обхване с мисъл заплахата, която можеше да донесе една орда от хали. Съвършената му памет превъртя в ума му образи със злата магесница, присвита над Костения хълм, с пулсиращия от светлина отровножълт прът, бълваща миризливите си заклинания, докато слугите й стояха скупчени по-долу. Проклятията й бяха убили всяко растение, бяха ослепили и оглушили войските му, бяха изстискали водата от човешката плът.

Халите в Картиш можеха да нанесат неописуеми щети. Само унищожението на житните поля щеше да донесе глад за цял Индопал.

— Всички излязоха на бой — продължи задъхано момчето, — освен вашите слуги в Палата на канарчетата в Ом. Те отвеждат Посветителите ви на север. Пратиха ме да…

— Казваш, че ги води Господарката на Долния свят?

— Да — отвърна момчето. Очите му бяха ококорени от страх. — Зла магесница, много голяма. Никой не е чувал за такава като нея.

Разбира се, осъзна Радж Атън. Халите щяха да пратят в Индопал най-добрите си пълчища. Беше по-населен от Роуфхейвън, по-могъщ. И тяхната страховита владетелка щеше да излезе срещу него.

Хората му отчаяно се нуждаеха от него.

Той смъкна момчето от коня и скочи на седлото. После извика на огнетъкачите си:

— Последвайте ме, когато можете!

Фейкаалд вдигна очи към него в очакване на заповед. Радж Атън се поколеба. Чувстваше се зле, сякаш самата му душа линееше. Трябваше му сила.

— Ти се върни в Карис — заповяда му той. — Разбери какво е направил Земния крал със силарите ми. Ще ми трябват.

— Той няма да ми се довери — възрази Фейкаалд.

— Ще ти се довери, ако повярва, че си отишъл против волята ми — каза Радж Атън, дръпна златната кутия за писма и я хвърли на Фейкаалд. — Кажи му за халите в Картиш. Кажи му, че ги води Владетелката на Долния свят. Кажи му, че си дошъл да го помолиш да помогне на Индопал.

— Мислите ли, че ще дойде? — попита Фейкаалд.