Дейвид Фарланд - Родена магьосница

На земята под него гореше огън и пламъците му се отразяваха от копринените криле на граака.

Около огъня се бяха скупчили и си варяха чай неколцина от хората му — неговият съветник Фейкаалд, както и огнетъкачите му: Рахджим, Чеспот и Ааз. Дните, който записваше хрониките на живота на Радж Атън, също беше в групата.

Фейкаалд беше стар. Беше смъкнал сивия си бурнус и се беше увил с черно наметало като с одеяло. Огнетъкачите бяха само по препаски около слабините и се наслаждаваха на зноя. Пламъците от безброй огньове отдавна бяха облизали всяко косъмче по кафявите им кожи. Очите им блестяха като огледала и отразяваха съвършено светлината от огъня.

Най-верните следовници на Радж Атън седяха кротко, сякаш го очакваха — или пък мълчаливо го зовяха.

Той закрачи към тях.

— Салаам — поздрави ги отдалече — „Мир.“

Хората му закимаха и замърмориха:

— Салаам.

— Рахджим — попита Радж Атън най-могъщия от огнетъкачите, — видяхте ли оттук да минава патрул?

— Точно когато кацнахме, по пътя минаха ездачи, съдии на А’келлах. Водеше ги Вакъз Фааракин. Носеше в торба главата на племенника си, Пащук. Ще се опита да вдигне Атваба срещу вас.

— Размирник. Добре поне, че не всички мои хора тръгнаха след Земния крал.

Рахджим сви рамене.

— Земния крал може да ме Избере толкова, колкото ще Избере воден бик. — Когато заговори, от устата му излезе дим.

Радж Атън изпъшка, но не отвърна нищо, а се загледа в блясъка на огъня и протегна ръце над светлия пушек. Изпращя цепеница; към небето изригнаха рояк искри.

От огъня му стана малко по-добре — той изгори студа и болката в тялото му. Пламъците заблизаха като жарки пръсти по земята, сякаш искаха да го докоснат, макар да не духаше вятър. Предположи, че го правят огнетъкачите, за да го стоплят.

И тримата го гледаха с любопитство.

Рахджим плахо наруши тишината:

— Как се… чувстваш, о, Велика светлина?

— Чувствам се… — нямаше дума, с която да го опише. Радж Атън се чувстваше ужасно изнемощял, уязвим, объркан. — Все едно че не съм аз. Май съм изгубил много дарове.

Рахджим го изгледа с пронизващ поглед. Огнетъкачите често презираха знахарите, защото можеха да разпознаят и най-дребното страдание на човек и да му предложат лек.

— Да — каза Рахджим. — Светлината ви е много смътна. Моля ви, направете ми тази услуга, вдишайте от пушека и после го издишайте.

Радж Атън се приведе ниско над огъня и вдиша от боровия дим, после бавно го издуха. Огнетъкачите проследиха движението на дима и следата, която остави, издигайки се в небето.

Изведнъж очите на Рахджим се разшириха. Той погледна към другите двама като за потвърждение, но не посмя да проговори.

— Какво има? — попита Радж Атън, зачуден дали не се е заразил от нещо заради проклятията на злата магесница.

— Настъпили са промени във вас — призна Рахджим. — Не е обикновена болест. Тук е намесено чародейство… проклятието на Бинесман. Помните ли Лонгмът?

— Да! — промълви Ааз и се ококори. — И аз го виждам!

— Какво виждаш? — настоя Радж Атън.

— Земните сили се отдръпват от вас — каза Рахджим. — Това предизвиква… промените.

— Какви промени?

— Изгубили сте жизненост… само един дар. И един на ум, и един на мускул…

— Само по един? Имам чувството, че са повече.

— Изгубили сте ключовите си дарове — отрони Рахджим.

„Ключовите дарове“ беше термин, използван от облекчителите. Означаваше даровете, с които се е родил човек. Като ключовите камъни в арка, те поддържаха човешката цялост. Новината беше ужасна.

— Вие умирате — каза го направо Чеспот. — В известен смисъл може би вече сте мъртъв.

— Какво? — изръмжа Радж Атън.

Беше чувал, разбира се, за мъртъвци, които продължават да дишат. Като дете беше отраснал с такива приказки. Също както страдащ от старческо слабоумие човек може да прикрие състоянието си с дарове на ум — като запомня по този начин много неща, въпреки че умът му бавно се свива в главата му — един убит Владетел на руни с много дарове на жизненост можеше да преживее с часове в мъчително състояние.

— Какво съм аз? — попита изтръпнал Радж Атън.

— Вие сте… нещо, което никога не е било досега — промълви Рахджим.

Чеспот го изгледа критично.

— Да живееш повече от отредените ти дни не е дреболия. Животът ви е свършил, но даровете ви не са се върнали при онези, които са ви ги дали. Направили сте голяма крачка. Убеден съм, че сте Дар всечовешки. Вие сте вечен.

Нима? Радж Атън се удиви. С години беше събирал дарове, беше се стремил да се превърне в Дара всечовешки, митичното същество, което може да стане безсмъртно. Беше трупал силата, жизнеността и ума на хиляди хора, и беше израствал на мощ, докато не бе започнал да се чувства като една от Силите, като Земята или Въздуха.