Дейвид Фарланд - Родена магьосница

Габорн се притесни. За всекиго щеше да е рисковано да замине за Инкара. Нравът на Краля на бурите беше непостоянен. За негов ужас, Джеримас спря погледа си на Йоме.

— Аз мога да отида — бързо се отзова тя.

Джеримас кимна, сякаш това щеше да е най-доброто.

Но Габорн се вкочани. Усещаше опасността около нея.

— Не, не смея. Искам да останеш край мен. Ще изпратим някой друг, може би братовчед ми.

— Би трябвало да свърши работа — каза Джеримас. — Ще го обмисля.

Въпреки всичките си дарове Габорн се чувстваше изчерпан емоционално и интелектуално. Умората му стигаше далече отвъд физическата болка. Умът му се терзаеше вече от часове, от дни. Той притвори очи.

— Ще ви оставя хора за всичко това. Търсете мир и се подготвяйте за най-лошото. Но не изпращайте убийци, не предприемайте прибързани удари. Нашата битка… — Не можеше да не си спомни предупрежденията на Бинесман. Неговата битка не беше с хора или с хали, а с невидими сили. Какво означаваше това? Как можеше да надвие Силите? Как можеше да срази Огъня или Въздуха?

— Нашите битки не са с хора или с хали — каза Габорн. — Боя се, че битката не може да бъде спечелена с меч или с щит.

При тези думи Бинесман вдигна глава от тезгяха, където пишеше върху своя вайлд.

— Добре се учиш. Тази битка можеш да я спечелиш толкова, колкото да се надяваш, че ще изгасиш слънцето или ще изсмучеш въздуха от небето.

Всички очи се извърнаха към чародея.

— Какво искаш да кажеш? — попита Джеримас. — Че не можем да я спечелим?

— Само това, че нашата цел не е да победим, а просто да оцелеем — промълви Бинесман.

Ето това беше. Габорн се надяваше да спаси своите хора, нищо повече. Той се изправи и разкърши рамене, а Умовете заговориха оживено — обсъждаха с кои владетели трябва първо да се свържат, кои укрепления да възстановят. Той ги остави да си вършат работата.

Бинесман отново се наведе над своя вайлд, за да довърши приготовленията. Постави върху челото на зелената жена някакъв корен и подхвана заклинание.

Габорн не посмя да прекъсне монотонната песен. Йоме също стана и тръгна след него към вратата. Валеше дъжд. Капчиците прелитаха през осветения праг и просветваха като златен варак. Габорн едва виждаше през тях сгушените от другата страна на улицата селски къщички.

По слепоочието му потекоха капки пот.

Йоме стисна ръката му, за да го утеши.

— Какво ти е? — промълви тя.

— Усещам… надигаща се опасност — отвърна Габорн. — Надявах се, че Умовете на баща ми могат да помогнат, но подозирам, че техните планове, колкото и умни да са… няма да променят много.

— Нарочно ме задържаш — обвини го Йоме. — Усещаш ли опасност за мен?

— Не скорошна. Но… просто стой до мен.

Ерин изчетка коня си и го нахрани с богат милн. Утре пътят щеше да е дълъг, на север до Флийдс и после още, чак до Южен Кроудън. Животното имаше нужда от всичката питателна храна, която можеше да му даде.

Очакваше това пътуване с нетърпение, макар да се боеше, че ще доведе до неприятен изход. Ако се съдеше по думите на Селинор, баща му беше опасна фигура. Крал Андърс кроеше заговор срещу Габорн и беше заплел някаква интрига, целяща да докаже, че Ерин е законната наследничка на короната на Мистария. Подозираше, че ще й се наложи да влезе в конфликт с този човек.

От небето се изливаше пороен дъжд. Миризмата му беше надвиснала тежко във въздуха, смесена със сладникавия мирис на конете в конюшнята.

След битката при Карис Ерин установи, че копнее за чистия мирис на дъжд, на коне и на открити поля. Миризмата на битката, на гнилото около Карис, гледките с умиращите хора, мислите за нейния баща, мъртъв, докато Радж Атън продължава да ходи на свобода — всичко това я измъчваше.

Искаше й се отново да се почувства чиста. Искаше й се да застане под есенния дъжд и той да се лее върху нея.

През цялата вечер в хана усещаше как принц Селинор я гледа с потайно лукавство всеки път щом тя отвърнеше погледа си. Беше го правил и по време на ездата им на север. Беше го правил още от мига, в който тя седна пред тлеещия в камината огън.

Знаеше, че я е спечелил честно. Преди битката при Карис я бе помолил да се съгласи да спи с него, ако спаси живота й. Нескопосан опит за ухажване. Двамата бяха от различни земи с твърде различни обичаи. Той, горкият, си нямаше представа как е редно да подходи към една жена от Флийдс. Затова тя бе отстъпила пред духа на молбата му.