Дейвид Фарланд - Родена магьосница

Но довършването на вайлда беше важно. Зелената жена трябваше да стане воин на Земята, но не можеше да се сражава преди Бинесман да я отвърже , да й даде свободна воля. А той не можеше да го направи преди да я обвърже със защитни сили и да я научи как да се сражава сама.

— Остани тук и си работи — тихо каза Габорн. — Твоят вайлд ни е нужен. Всеки миг е от значение.

Йоме и Габорн станаха, стиснали ръце.

Умовете влязоха един по един. Повечето бяха престарели мъже. Най-младият едва ли беше на повече от четиридесет години. Косите им бяха подстригани късо и всички бяха облечени в прости кафяви халати, обичайни за Учителите край камината в Къщата на Разбирането.

— Габорн! — извика за поздрав най-старият, с посребрялата брада. Гласът на стареца бе изпълнен с цялата обич на баща му. Сигурно през целия живот на Габорн този старец беше лежал в Синята кула — видиотен и безсилен, посветил ума си на крал Ордън.

Габорн посегна и го стисна за китката, но след миг премисли и прегърна стареца.

— Здравей, приятелю. Ти си…

— Джеримас. — Старецът изговори името колебливо, сякаш му беше чуждо. Вгледа се в лицето на Габорн. — Аз… името ми е Джеримас.

Джеримас беше слаб, с широко раздалечени и толкова тъмнокафяви, че почти черни очи, и триъгълно лице. Косата му беше окапала, останал му бе само един бял нимб над ушите и дълга сребриста брада.

— Джеримас — повтори Габорн. Изгледа Умовете и забеляза, че много от тях са килнали глави наляво, също като баща му.

— Готов ли си да чуеш Словото на мъртвия?

— Това ще трябва да изчака за по-подходящо време — отвърна Габорн. — Не ви повиках за това. Много добре знам как загина баща ми.

— Предсмъртните му мисли бяха за теб — промълви един от Умовете.

— Зная, че ме обичаше — каза Габорн. — И вашето присъствие тук ме утешава. Но сега ни чакат по-важни неща.

Габорн вдиша дълбоко. След битката при Карис се чувстваше духовно смазан и изтощен. През последните няколко часа беше премислял следващите си действия. Нуждаеше се от помощта на тези мъже.

— В момента вие, господа, отговаряте за Карис. Погрижили сте се за неговата отбрана, погрижили сте се за хората му. Но аз искам от вас повече… много повече.

— По много причини — да не кажа всички — всеки от вас, който е служил на моя баща, е мой баща — продължи той. — Всеки негов навик е запечатан във вас. Поканих ви тук, господа, защото имам нужда от вашата мъдрост и вашия съвет. Сам не мога да се справя с проблемите на своето кралство. Както Джюрийм със сигурност е уведомил вас и Скалбейрн, аз изгубих част от земните си сили. Все още мога да усещам опасността и я усещам около всички нас. Но не мога да предупреждавам своите Избрани. Ще ми трябва вашата помощ. Нужни сте ми, за да се погрижите за защитата на Мистария и Хиърдън.

— Ще останеш с нас, за да ни съветваш, нали? — попита Джеримас. Трудно беше човек да не долови надеждата, светнала в очите му.

— Ще направя каквото мога — каза Габорн. — Но нищо не обещавам. Призори ще отида в Карис да предложа малко утеха на пострадалите. Но смятам утре да прекарам известно време със Скалбейрн, в бой с халите. Трябва да ги накажем за щурма им срещу Карис. Трябва да ги накараме да се боят от нас.

При тези думи няколко сиви бради закимаха умислено в знак на одобрение.

— След това… не знам. Чувствам, че Земята желае да се сражавам другаде.

— Бихме могли да дойдем с теб — предложи Джеримас, — да сме до теб и да ти предлагаме съвет.

— Може би. — Габорн стигна до същината на проблема, до въпроса, който най-много го безпокоеше. — Кажете ми, някой от вас чувал ли е за „Мястото на костите“?

Умовете го изгледаха тъпо. Някои поклатиха глави.

— Аз… — продължи Габорн. — Това може да не е местно име. Може да е описание. Земята ме призова там на битка. Подозирам, че то може да се намира… под земята. Може да описва някакъв рудник или гробище, или древен град на мътните.

Сивобрадите отново тръснаха глави. Габорн се беше чудил над това с часове. Бинесман не бе могъл да му помогне. Земният страж беше живял столетия, знаеше много древни сказания за далечни места, в това число и за руините на мътните, като Молтар и Винхумин, далече под земната твърд. Но не можеше да му каже къде е това Място на костите.

— Може да е някое древно бойно поле — предположи Джеримас. — Пещерите край Уорън със сигурност могат да се нарекат „Място на кости“. Фалион е пожертвал четиристотин храбри мъже, за да надвие тот.