Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Хенри я прегърна, като й шепнеше нещо, но тя отмести ръката му. Големите й очи, в които се четеше болка, бяха обърнати към Консула.

— И как се отнесох с вас? — попита той.

— Като с дете, като с малко момиченце, което трябва да бъде смъмрено.

— Шарлот, аз съм този, който те назначи за ръководител на Института — гневно рече Консулът. — Направих го не само защото обичах Гранвил Феърчайлд и знаех, че иска дъщеря му да го наследи, но и защото смятах, че ще вършиш добре работата си.

— Но назначихте също така и Хенри — каза тя. — И дори ни казахте тогава, че го правите, защото Анклавът ще приеме да бъде ръководен от мъж и жена, които са женени, но не и от неомъжена жена.

— В такъв случай, поздравления, Шарлот. Не мисля, че някой от лондонския Анклав има илюзията, че по някакъв начин е ръководен от Хенри.

— Вярно е — отвърна Хенри, забил поглед в обувките си. — Всички знаят, че не ме бива за нищо. Аз съм виновен за случилото се.

— Не е така — отвърна Консулът Уейланд. — Струпаха се доста неща: типичното за част от Клейва самодоволство, лош късмет и недобро стечение на обстоятелствата, а също и някои не дотам удачни твои решения, Шарлот. Ще те държа отговорна за тях.

— Значи сте съгласен с Бенедикт! — извика Шарлот.

— Бенедикт Лайтууд е негодник и лицемер — уморено отвърна Консулът. — Всички го знаят. Но има политическо влияние, затова ще е по-добре да го предразположим с това шоу, вместо да го отблъскваме, като го игнорираме.

— Шоу? Така ли наричате това, което се случи? — жлъчно попита Шарлот. — Възложихте ми непосилна задача.

— Поставих ви задача да установите къде се крие Магистърът — рече Консулът Уейланд. — Човекът, който нахълта в Института, уби слугите ви, отмъкна Пиксиса ви и възнамерява да построи армия от механични чудовища, за да унищожи всички ни. Накратко, човекът, който трябва да бъде спрян. Като ръководител на Анклава, Шарлот, ваша задача е да го направите. Ако смятате това за невъзможно, може би все пак трябва да се запитате защо толкова държите на тази работа.

Магическата светлина, осветяваща Голямата библиотека, започна да премигва подобно на свещ, която се стапя върху поставката си, но Теса знаеше, че това е само във въображението й. Магическата светлина, за разлика от огъня или светилния газ, не гаснеше никога и не изгаряше докрай.

Очите й бяха започнали да се уморяват, и изглежда, не само нейните. Бяха се настанили около една от дългите маси, Шарлот начело, Хенри отдясно на Теса. По-нататък един до друг се бяха разположили Уил и Джем; единствено Джесамин бе седнала в най-отдалечения край, отделно от останалите. Масата бе зарината с най-различни бумаги — стари вестникарски статии, книги, листове пергамент, покрити с тънка паяжина от букви. Това бяха генеалогии на различни фамилии Мортмейн, книги по история на автоматоните, огромно количество книги със заклинания за призоваване и обвързване и всякакъв вид изследвания за клуба „Пандемониум“, които Мълчаливите братя бяха успели да изровят от архивите си.

Теса имаше за задача да изчете вестникарските статии и да отбележи всичко, свързано с Мортмейн и корабната му компания; погледът й вече бе започнал да се премрежва, а думите танцуваха по страниците. Почувства облекчение, когато Джесамин наруши мълчанието, блъсна встрани книгата, която четеше — „За движещите сили на магията“, — и каза:

— Шарлот, мисля, че само си губим времето.

Шарлот вдигна очи, в които се четеше обида.

— Джесамин, не е необходимо да продължаваш, щом като не желаеш. Искам само да кажа, че се съмнявам някой от нас да е очаквал да ни помогнеш, и че, ако си толкова неспособна да се съсредоточиш, няма как да ти помогна, въпреки че не мога да не се запитам дали изобщо знаеш какво точно търсиш. В състояние ли си изобщо да кажеш кое заклинание е за обвързване и кое за призоваване, ако ги сложа пред теб?

Теса бе озадачена. Шарлот рядко си позволяваше да е толкова остра към някого от тях.

— Искам да помогна — мрачно каза Джеси. — Само че всички тези машинарии на Мортмейн направо ме убиват. Искам той да бъде заловен и наказан.

— Не, не искаш — Уил разгърна някакъв пергамент, толкова стар, че изпука, и измери с поглед черния символ върху страницата. — Искаш братът на Теса да бъде заловен и наказан, за да продължиш да си мислиш, че е влюбен в теб, което всъщност не е вярно.