Рик Риърдън - Последният олимпиец

— Виноват — обади се Хадес и сви рамене.

— Добре! — изръмжа Зевс. — От името на съвета се заклевам в реката Стикс, че ще изпълним всяко твое разумно желание, стига да е във властта ни.

Останалите богове зашепнаха одобрително. Отекна гръм и разтърси тронната зала. Вече нямаше връщане назад.

— Отсега нататък искам да признавате децата си — рекох. — Всички деца… на всички богове.

Олимпийците смутено се разшаваха.

— Пърси, какво точно означава това? — попита баща ми.

— Кронос нямаше да излезе от Тартар, ако не бяха полубоговете, които се чувстваха изоставени от родителите си — обясних. — Те смятаха, че не са обичани и това, съвсем основателно, ги изпълваше с омраза и гняв.

Царствените ноздри на Зевс потръпнаха ядосано.

— Осмеляваш се да ни обвиниш…

— Време е да се сложи край на „неопределените“ деца — продължих. — Искам да се закълнете, че ще припознавате децата си, всичките си деца, преди да навършат тринайсет. Да не ги изоставяте да скитат по света и да стават плячка на чудовищата. Вместо това да ги пращате в лагера, за да бъдат обучени как да оцелеят.

— Хей, чакай малко! — обади се Аполон, но аз бях набрал скорост и не му позволих да ме прекъсне.

— Също и дребните божества, Немезида, Хеката, Морфей, Янус, Хеба — всички те заслужават амнистия и място в лагера. Техните деца не бива да бъдат забравяни. Калипсо и останалите миролюбиви роднини на титаните също трябва да получат амнистия. А Хадес…

— И мен ли ме причисляваш към дребните божества? — изрева Хадес.

— Не, господарю — отвърнах веднага. — Но и вашите деца не бива да бъдат пропускани. Те трябва да имат своя хижа в лагера. Нико е доказателство за това. Непотърсените деца не бива да се тъпчат в хижата на Хермес и да се чудят кои са родителите им. Трябва да има хижа за всеки от боговете. И да няма повече споразумения на Тримата големи. И без това никой не ги спазва. Трябва да престанете да се опитвате да се отървете от мощните полубогове, а да ги изпращате в лагера за обучение. Децата на всички богове ще бъдат добре дошли там и с тях ще се отнасят с уважение. Това е моето желание.

Зевс изсумтя.

— Свърши ли?

— Пърси — рече Посейдон, — искаш твърде много от нас. Прекаляваш.

— Дадохте ми клетва — рекох. — И сега очаквам да я изпълните.

Гледаха ме мрачно. За моя изненада, Атина първа се обади.

— Момчето е право. Не постъпихме мъдро, като не обръщахме внимание на децата си. Това се оказа стратегическа грешка през изминалата война и едва не доведе до унищожението ни. Пърси Джаксън, таях съмнения за теб, но — хвърли поглед към Анабет и кисело продължи, — може би съм грешала. Предлагам да приемем искането на момчето.

— Хмм — измърмори Зевс. — Едно дете да ни нарежда какво да правим! Но…

— Всички са съгласни — обяви Хермес.

Всички богове вдигнаха ръце.

— Благодаря — рекох.

Обърнах се, но преди да направя и крачка, Посейдон извика:

— За почест!

Циклопите се подредиха в шпалир от троновете до вратата, като образуваха проход, през който да мина. Застанаха мирно с вдигнати за почест оръжия.

— Слава, Персей Джаксън — извика Тайсън, — герои на Олимп… и мой брат!

С Анабет си бяхме тръгнали да си ходим, когато зърнах Хермес в една закътана градина край двореца. Гледаше съобщение по Изида в дъгата на един шадраван.

Спрях се и казах на Анабет:

— Изчакай ме пред асансьора.

— Сигурен ли си? — Огледа ме изпитателно и кимна. — Да, сигурен си.

Хермес като че ли не забеляза приближаването ми. Образите в дъгата се сменяха толкова бързо, че едва схващах какво показваха. Сменяха се телевизионни новини от всички краища на страната — снимки от разрушенията на Тифон, опустошението, останало след битките в Манхатън, пресконференция на президента, кмета на Ню Йорк, бронетранспортьори по Шесто авеню.

— Невероятно — измърмори Хермес и се обърна към мен. — Изминаха цели три хиляди години, а още не мога да разбера напълно силата на мъглата… и на човешката глупост.

— Ъъъ… Трябва ли да благодаря за последната забележка?

— А, нямам предвид теб. Макар че може да се отнася и за теб, след като отклони предложението за безсмъртие.

— Това беше правилният избор.

Той ме огледа изпитателно, след това отново се обърна към изображенията в дъгата.

— Виж. Вече са убедени, че Тифон е бил ужасна буря. Де да беше така. Нямат представа защо статуите от Долен Манхатън са изчезнали от местата си и са на парчета. Постоянно въртят запис как Сюзан Антъни удушава Фредерик Дъглас. Но сигурно ще намерят някакво логично обяснение и за това.