Лийси Харисън: Монстър Хай

— Сериозно, кажи тя защо е тука? — сопна се Франки.

Ди Джей долепи устни до ухото й:

— Напоследък е навсякъде. Сори, обмислям да поискам ограничителна заповед.

Топлият дъх по врата й накара Франки да пусне искри и от двете ръце.

— Ех, това ми липсваше — Ди Джей я дръпна към себе си.

— Ами тази маса за какво е? И медните жици? И копчето високо напрежение ? — Мелъди питаше с провиснало чене. — Какво е това място?

— Защо се държа така странно предния път? — попита Франки и го отблъсна от себе си, чакайки отговор отчаяно. — Защо просто се изпари? Защо…

— Ти какво? Да не си дъщерята на Франкенщайн, а? — Мелъди се засмя.

— Правнучката му, ако много искаш да знаеш — тросна се Франки. — И ако продължаваш да ме прекъсваш, ще те ударя с ток, както направих на първия учебен ден в стола.

— Това си била ти ? — Мелъди се приближи. — Но тогава беше толкова…

Франки сложи ръце на кръста и се втренчи:

— Бяла?

Мелъди кимна. Франки се изсмя презрително:

— Тук хората не са толкова „зелени“, колкото се пишат.

— Мисля, че изглеждаш великолепно — Мелъди се приближи още и посегна към ръката на Франки. — Може ли?

Франки сви рамене, сякаш не я интересуваше.

— Щом искаш.

— Ще ме удариш ли пак с ток? — пошегува се Мелъди.

— Може би.

Със сериозни сиви очи Мелъди се вгледа в изражението на Франки, сякаш то можеше да разкрие истинските й намерения. Дали успя, или не, Мелъди все пак я докосна. Не се страхуваше да прокара ръка по шевовете на китката на Франки. А може би се страхуваше, но въпреки това го направи. Франки изпита уважение.

— Ти искаш ли да пипнеш моята кожа? — попита Мелъди, сякаш и тя беше чудовище.

Франки кимна.

— Като моята е, но е по-студена.

— А, да — Мелъди вдигна очи. — Винаги ми е студено.

— Така ли? На мен пък винаги ми е топло. Може би е от зареждането и другите работи.

— Ей, чакай — Мелъди килна глава на една страна. — Значи наистина се зареждаш? Как става?

— Ехо — Ди Джей посочи към лицето си. — В стаята има и момче, и то хубаво!

Мелъди се засмя. Франки изглеждаше унесена.

Навън пълзящата утринна светлина започна да придава блясък на млечното покритие на стъклото. Но още не бе възможно да се различат ясно очертанията. Калейдоскопът от неясни форми и сенки пред очите на Франки бе предупреждение. Часовете за посещение бяха на привършване.

— Та какво стана с теб? — попита тя Ди Джей, връщайки се към делата на деня. — Защо се направи, че не ме познаваш и избяга?

— Може би аз мога да обясня — помаха неловко Мелъди, отново в ролята на натрапника.

— Точно като истински натрапник… — измърмори Ди Джей. — Има обяснение за всичко.

Франки се огледа къде да седне. Но бързо се отказа, щом Мелъди започна разказа си.

И докато изгряващото слънце отброяваше минутите, нормито разказа, че е влюбена в Джаксън Джекил, за проблемите му с високите температури, майка му, която беше учителката по биология госпожа Джей, умопобъркания му прадядо и как потенето плюс умопобъркания му прадядо даваше Ди Джей Хайд. После продължи да разказва за Бека, ревността, Брет, целувката, инцидента с главата, клипа на Джаксън, изнудването, необходимостта да предаде Франки, четирийсет и осемчасовия срок, който вече беше по-скоро четирийсет и шестчасов, и че самата тя не знаеше как да постъпи.

— Чакай да уточним нещо — Ди Джей целият засия, преди Франки да може да отговори. — Значи излизам и с двете ви?

Мелъди въздъхна:

— Технически погледнато.

— Супер! — той се плесна по ръката сам, за да се поздрави.

Франки докосна задния джоб на дънките му. Чу се пращене и пукване, а после имаше и искра.

— Ох! — извика той и се хвана за дупето.

— Шшшшт — Франки запуши устата му.

— Заболя ме! — изломоти той през ръката й.

— Това беше целта — Франки отстъпи. — Ако не си слушал, това не са добри новини. Нито една дори!

— Добре — той се отдалечи, като помахваше с ръка пред задния джоб.

— Значи ще ме предадеш на Бека? — гласът на Франки потрепери.

— Ами — Мелъди въздъхна, — така смятах да постъпя първоначално, но… — тя пак въздъхна, — сега не знам какво да правя. Не искам да те нараня.

— И защо не? — Франки сведе очи. Една сълза капна върху халата и потече по черната коприна. — Всички само това правят.

Мелъди помисли малко.

— Мисля, че знам как се чувстваш.

— Чакай… — Франки вдигна очи. — Ти да не си РАД?

— Какво е това?

— Това е друг начин да кажеш „чудовище“, но не така обиден — поясни Франки. — Означава Регистриран алдехиден дегенерат.