Лийси Харисън - Монстър Хай

— Нали знаеш правилото ми — усмихна се самодоволно Бека. — Първо са приятелите.

— Да, точно така — отвърна Мелъди.

— Първо са приятелите — тя пак се усмихна все така самодоволно.

Нещо се беше променило; не бе само ужасът да види приятеля си уж да целува чудовище, нито пък вината на Мелъди, че не се бе втурнала да преследва някакъв си специален ефект. Нещото не беше някъде отвън. Беше зад зелените очи на Бека.

— Забрави и това в колата — Бека подаде айфона на Мелъди, но щом Мелъди понечи да го вземе, Бека отдръпна ръката си и натисна два пъти екрана. — Виж на какво попаднах.

Клипът с Джаксън, който се превръща в Ди Джей Хайд, се завъртя.

Ди Джей Хайд, като в „Доктор Джекил и Мистър Хайд“. Точно като прадядо ми, който между другото е бил супершантав. Намерих на тавана вкъщи едни записки и по всичко личи, че в онези дни е правил някакви странни експерименти, и то върху себе си, като смесвал разни вещества! След като изпивал тоника, се превръщал в много жесток човек. Аз не съм по пиенето, но много обичам да танцувам.

Мелъди усети как стомахът й се свива. Устата й пресъхна. Дишането й стана тежко.

— Ровила си из нещата ми? — едва произнесе тя, като не можа да измисли какво друго да каже.

— Не аз, Хейли. Тя постави верността ти под съмнение.

„Защо не го изтрих?“ Мелъди усещаше как ударите на сърцето се забиват в мозъка й при мисълта за последствията върху Джаксън и майка му от разкритията на Бека. Бека вече не беше приятелката, която й издаваше тайната за страшните номера на Брет или предвидливо взимаше инхалатора й. Тя бе врагът, който имаше контрол върху ситуацията.

— Върни ми го — настоя Мелъди.

— Веднага, след като пратя клипа на пощата си — Бека докосна екрана и изчака потвърждението. — Готово. — Тя тръшна телефона в ледената длан на Мелъди.

— Това беше шега — опита Мелъди. — Правехме си филм. Като на Брет!

— Лъжеш! — Бека щракна с пръсти. Отстрани на верандата се появи Хейли. Вярната асистентка отвори зелената си бизнес чанта и извади договора на Мелъди. Онзи, според който тя никога нямаше да флитува с Брет Рединг, никога нямаше да излиза с Брет Рединг и никога нямаше да пропуска случай да опердаши всяко момиче, което излиза с Брет Рединг. Тя го накъса на дребни парченца и го пръсна по изтривалката с надпис „Не забравяй да си изтриеш обувките!“.

Болеше я повече, отколкото бе очаквала. Въпреки всичките им чудатости, Мелъди наистина харесваше Бека и Хейли. Нали бяха първите й истински приятелки.

— Бека, толкова…

Хейли извади нов документ.

— Като защитник на чудовища — рече тя грубо, — очевидно се движиш с тези типове и очевидно знаеш къде се намира.

— Бека, кълна се, не знам — отвърна Мелъди умоляващо. — Дори не вярвам, че това момиче съществува.

— Аз вярвам на очите си — Бека взе документа от Хейли и го подаде на Мелъди. — Имаш четирийсет и осем часа да я намериш. Ако не успееш, клипът ще изтече по всички медии, така че ще засенчи дори Парис Хилтън.

Хейли й подаде сребристочервената химикалка.

— Няма да го подпиша — Мелъди отстъпи назад.

— Тогава ще го разпространя още сега. Ти избираш.

Мелъди грабна химикалката и надраска името си върху листа.

— Датата — обади се Хейли.

Този път Мелъди натисна така силно, че проби листа. Хейли извади жълт хронометър и го нагласи.

Тик-так, тик-так, тик…

— Имаш четирийсет и седем часа. После ще дойдем за теб — предупреди я Бека.

Хейли вдигна куфарчето и двете момичета слязоха по стълбите към кадилака на господин Мадън.

Тик-так, тик-так, тик…

Потеглиха, оставяйки Мелъди насаме с открития изглед към къщата на Джаксън. Веселата фасада отвърна на погледа й с топлината на доверчиво кутре — кутре, което тя щеше да приспи.

Франки бе заела свидетелското място. Беше положила клетва. Дошло бе времето да даде показания.

Какво от това, че беше такава знойна горещина? Какво от това, че гримът й се размазваше и зелената й кожа щеше да остане непокрита? Какво от това, че шевовете й стягаха непоносимо? Нищо от това нямаше значение. Единственото, което имаше значение, бе да очисти името си пред всички РАД и всички нормита, натъпкани в съдебната зала.

Щеше да се извини на родителите си, че не бе оправдала доверието им, че бе опетнила репутацията им пред другите РАД и не бе се вслушала в предупрежденията им. На Лала, Блу, Клаудин и Клео щеше да каже колко много държи на тяхното приятелство и как никога не бе възнамерявала да поставя живота им в опасност. На госпожа Джей щеше да каже колко много цени нейните напътствия. Щеше да се извини на Брет, че бе изгубила главата си, а на Бека — че бе целувала приятеля й. Щеше да благодари на Били, че спаси живота й, а на Клод, че я докара вкъщи. Щеше да им каже, че не заслужава втори шанс. Но ако й дадат все пак, никога вече нямаше да ги разочарова отново. Тогава щеше да отправи една последна молба към нормитата — да спрат да се страхуват от РАД; да позволят на баща й да сподели брилянтните си открития със света; да оценят неповторимостта на приятелите й, както и окосмяването им; да им позволят да излязат от затвора си и да живеят свободно…