Лийси Харисън - Монстър Хай

— Разбирам — Мелъди чукна дланта му, а после му помаха. Вместо да се втурне след него в опит да го предпази или да се увери, че ще се прибере у тях без инциденти, тя стоеше и гледаше след него. Остави го да си отиде.

Мелъди пое дъх от инхалатора и се спусна през мъглата. Нямаше понятие как ще се прибира вкъщи. Нито пък кого да спасява първо. Най-добрата си приятелка или приятеля си? Това беше вечната дилема.

Пред училището светлините на полицейските коли примигваха, докато полицаите подканяха децата по-бързо да се прибират на сигурно по домовете си. Вятърът повяваше на силни кратки пориви, сякаш настойчиво приканваше към същото. Червените чаши, разхвърляни по опразващия се паркинг, потракваха, носени от вятъра, и създаваха идеалната музика за ексцентричен лов на чудовища — нещо, което Мелъди щеше да оцени, ако не се чувстваше като най-голямото чудовище в Салем.

— Да те закарам ли?

Мелъди се обърна и видя Кандис да излиза из мъглата на входната врата. Издокарана в къса рокличка от черна дантела, черни блещукащи крилца и с глава, пълна с черни рози, тя слезе по стълбите с грациозността на танцьорка.

След като адреналинът й се върна там, откъдето бе дошъл, усещане на отпадналост обгърна тялото на Мелъди; крайниците й се отпуснаха, пулсът й се успокои, а дишането й се нормализира. Нейната кръстница, вълшебната зла фея, бе дошла.

— Ти какво правиш още тук?

— Не можех да си тръгна, без да се уверя, че си добре — рече Кандис, сякаш бе очевидно. — Пък и откакто се преместихме, за пръв път се забавлявам така. Беше много по-щуро, от който и да е бал в „Бевърли Хилс Хай“, това е сигурно.

Мелъди опита да се засмее:

— Хайде да тръгваме.

— Виж! — Кандис посочи към бялото табло пред училището. Някой бе разбъркал буквите така, че вместо „Мърстон Хай“, сега там пишеше „Монстър Хай“ 38 38 „Монстър“ е анаграма на „Мърстон“. Разместването на буквите дава друг смисъл на името на училището — на английски monster означава чудовище. — Б.ред. .

— Хм! — рече Мелъди, без да се засмее.

За краткото пътуване до Радклиф Уей Мелъди преброи седем полицейски коли, които профучаха край тях. Тишината от безмълвното радио в колата сякаш виеше по-силно от всяка сирена. Кандис надуваше музиката дори тогава, когато баща и я помолеше да изкара колата от алеята пред къщата на пътя. Постъпваше точно като Глори: давеше Мелъди с тишина, докато излезе от бърлогата си, разчитайки на това шумът в ума й да стане така оглушителен, че тя сама да излее част от него навън. А имаше ли по-подходящо място от спокойствието наоколо им, празно като съд, който чака да бъде напълнен?

Още преди да стигнат до тяхната улица, Мелъди започна да поддава.

— Въпрос.

— Да — Кандис чакаше с очи, заковани върху пътя пред тях.

— Налагало ли ти се е някога да избираш между приятел и гадже?

Кандис кимна.

— И коя страна трябва да избере човек?

— Правилната.

— Ами ако и двете са правилни?

— Не са.

— Но са — настоя Мелъди. — Там е проблемът.

— Не, не са — Кандис мина бавно покрай една патрулка. — И двамата мислят, че са прави. Но ти кой мислиш, че е прав? Коя от двете страни въплъщава онова, за което ти смяташ, че си струва да се бориш?

Мелъди погледна през прозореца, сякаш се надяваше отговорът да й се разкрие на някоя от поляните на съседите. Но навсякъде светлините бяха угасени, единствено в нейната къща лампите светеха.

— Не знам.

— Напротив, знаеш — отвърна Кандис. — Просто не ти стига кураж да си честна пред себе си, защото тогава ще се наложи да направиш нещо, което не искаш да направиш, а ти мразиш трудните неща. Точно затова се отказа да пееш, затова нищо не правиш и затова винаги си била…

— Добре, добре! Може ли да се върнем обратно на онази част, в която говореше като Опра?

— Аз само питам, Мели, какво би направила, ако не те беше страх? Това е отговорът, който търсиш. Това е страната, която трябва да вземеш — тя отби към кръглата алея и паркира. — Ако не направиш избора си, лъжеш и себе си, и тези около теб — отвори вратата и грабна чантата си. — Опра изчезва!

Вратата се тръшна след нея.

Мелъди се облегна назад, наслаждавайки се на малкото топлина в колата, преди да е изстинала съвсем. Опита се да види и двете страни, но не от позицията на Джаксън или Бека, а от своята. Верността срещу приемането. С всеки отлитащ миг, колата изстиваше все повече.

Докато стигна до окончателното си решение, Мелъди бе премръзнала.