Лийси Харисън - Монстър Хай

— Никой ли не оказа съпротива? — попита Франки, докато в ума й се редеше върволица от исторически битки, водени по сходни причини.

— Опитахме — при спомена за провала Виктор скръбно поклати глава. — Протестите бяха напълно безсмислени. По-безстрашните почитатели на ужасите ги превръщаха в безумни сесии за раздаване на автографи. А всяко по-радикално действие от наша страна щеше да ни превърне в разярените чудовища, от които нормитата се страхуваха.

— И какво направихте тогава? — Франки се притисна по-близо до майка си.

— Таен сигнал за тревога беше разпратен до всички РАД с призив да напуснем домовете и работните си места и да се съберем в Салем, където живееха вещиците, с надеждата, че те ще ни приютят заради сходната ни участ. Заедно можеше да създадем ново общество и да започнем отначало.

— Но нали още през 1692 година е организиран процес срещу вещиците и те били унищожени?

Виктор плесна с ръце и посочи към дъщеря си с жеста на възторжен телевизионен водещ:

— Именно! — и той се прехласна с гордост по вградените й енциклопедични познания.

Вивека целуна Франки по челото:

— Колко жалко, че зомбито, което разпрати тревогата тогава, не бе така умно като теб.

— Ммм, да — Виктор приглади косата си. — Не само че отдавна вече нямало вещици, ами взел, че объркал и Салемите и наместо да даде координатите на Салем в Масачузетс, ни дал тези на Салем в Орегон 11 11 През 1692 г. В град Салем, Масачузетс започва процес срещу няколко жени, обвинени, че практикуват магия. Той е резултат на избухнала истерия сред местната пуританска общност за наличието на вещици. — Б.пр. . Всички РАД осъзнали грешката, но нямало време да променят посоката. Трябвало да се измъкнат, преди да бъдат арестувани и хвърлени в затвора. Когато пристигнали в Орегон, решили да използват случая разумно. Събрали парите си, маскирали се като нормита, построили Радклиф Уей и положили клетва да се бранят един друг. Надеждата ни е един ден отново да заживеем открито, но дотогава не трябва да се отличаваме от другите. Ако ни разкрият, ще трябва отново да бягаме в изгнание. Домовете, кариерите, животът ни — всичко ще бъде разрушено.

— Затова трябва да покриваш кожата си с грим и да криеш болтовете и шевовете на врата си — рече майка й.

— А твоите къде са?

Вивека повдигна черния шал и й намигна. Два лъскави болта намигнаха на свой ред.

Виктор разтвори ципа на якето с висока яка и показа харддиска си.

— Наелектризиращо! — прошепна Франки със страхопочитание.

— Ще отида да приготвя закуската — Вивека се изправи и приглади гънките на роклята си. — Към грима има и DVD с инструкции. Трябва да започнеш да се упражняваш още днес.

Родителите й я целунаха по челото, но тъкмо да затворят вратата, Вивека подаде глава и каза:

— Не забравяй, че докато почнеш училище, насън да те бутнат, трябва да знаеш как става — и с това леко затвори вратата.

— Добре — Франки се усмихна при мисълта, че този потискащ разговор всъщност бе завършил доста приповдигнато. Започваше училище !

За да не дращи погледа й, Франки подритна настрани противния вълнен костюм като умряла катерица. Този сезон вълнените костюми не бяха на мода.

За по-сигурно все пак тя се допита до специалното издание „Отново на училище“ на Teen Vogue и както подозираше, на мода тази година бяха ефирните материи, крещящите цветове, тигровите и леопардовите шарки. Шаловете и тежките бижута бяха задължителни аксесоари. Вълната бе толкова демоде, че скоро нямаше никакъв шанс да дойде отново на мода.

Статиите в Teen Vogue, Seventeen и CosmoGirl отвориха очите на Франки. Всички те призоваваха читателите си да бъдат себе си, да бъдат естествени, да обичат телата си и да бъдат „зелени“! Точно обратното на онова, което Вик и Вив й казаха.

„Хммммм!“

Франки се обърна към голямото огледало, подпряно на жълтия гардероб, разтвори халата и огледа тялото си. Силно, мускулесто и с изящни пропорции, съгласи се тя със списанията. Е, какво, ако кожата й бе зелена, а пък крайниците й пришити с конци? Според списанията, които бяха в крак с времето, за разлика от родителите й („Без да ги обиждам!“), тя трябваше да обича тялото си такова, каквото е. И тя го обичаше! Следователно, ако нормитата четяха списания (а те явно ги четяха, щом бяха вътре в тях), те също щяха да я обикнат.

Освен това тя бе принцесата на татко. А кой не обичаше принцеси?

Въпреки ранния час, Мелъди и Кандис излязоха на Радклиф Уей, кипящи от енергия след четиринайсетчасовия затвор в джипа предишния ден. За тяхна изненада новите им съседи вече жужаха оживено наоколо. В края на улицата децата обикаляха с колелетата си, а през няколко къщи цяло семейство спортисти играеха футбол на двора.