Лийси Харисън - Монстър Хай

— Тези всичките ли са братя? — попита Мелъди, когато наближиха потайната каменна къща, пред която десетина момчета тичаха след хубавеца с рунтавата глава, у когото беше топката.

— Родителите им сигурно са имали много знаци — отвърна Кандис, бухвайки косата си.

Внезапно играта стихна, а после съвсем замря, докато бандата гледаше как сестрите Карвър минават покрай тях.

— Защо всички са ни зяпнали така? — промърмори Мелъди с половин уста.

— Свиквай с това — измърмори Кандис в отговор. — Хората зяпат, когато си хубава — и тя помаха с усмивка на по-големите момчета. Всеки от тях имаше прелестна рунтава кафява коса и руменина по бузите, каквато можеш да постигнеш с руж Maybelline. Пушекът, който идеше от гигантската им скара, носеше по цялата улица силна миризма на печени ребърца. А повечето хора едва привършваха първата чаша кафе за деня!

Мелъди стисна празния си стомах. Точно сега една вечеря за закуска щеше да й дойде добре.

— Видях те в каталога на J.Crew миналия месец. Беше страхотен — провикна се Кандис.

Момчетата се спогледаха учудено.

— Кандис ! — Мелъди цапна сестра си по ръката.

— Я се отпусни и се забавлявай — разсмя се Кандис, а сребристите обувки на майка й зачаткаха още по-шумно по паважа.

— Откъдето и да минем, всички ни гледат, сякаш идваме от друга планета.

— Ние сме от друга планета — Кандис пристегна презрамките на гащеризона Missoni.

— Вероятно защото в неделя сутрин си се намъкнала в тоалет за събота вечер.

— Или по-вероятно, защото ти не си се преоблякла, откакто пристигнахме — отвърна Кандис рязко. — Няма по-добър начин да си намериш нови приятели от това да носиш потна сива тениска и провиснали дънки.

Мелъди понечи да отвърне, но реши, че не си струва. Нищо нямаше да се промени. Кандис винаги щеше да вярва, че ключът към успеха се крие в красотата. Мелъди винаги щеше да се надява, че същественото у хората бе скрито от очите.

Те продължиха да вървят мълчаливо по Радклиф Уей. Пътят се виеше и прорязваше нещо подобно на горичка или клисура — всички къщи отпред имаха зелени морави, а задните дворове бяха обрасли в гъсталаци. Но с това приликите помежду им свършваха. Също като дървените стъпала в къщата на Карвър, и тук всяка къща имаше свой облик и индивидуалност.

Сивата циментова площадка в края на улицата беше оградена с неугледна плетеница от електрически жици и телефонни кабели. Клоните на яворите хвърляха сянка върху стара викторианска къща, а семената на дърветата се спускаха във въздуха безспир и като малки хеликоптерчета се въртяха, преди да кацнат на обраслата с мъх земя. Басейн с черно дъно и дузина фонтани със статуи на морски същества доставяха несравнимо удоволствие на всички от номер 9. Макар слънцето да се бе сгушило под юрганчето си от сребристосиви облаци, съседите шляпаха и цапаха в басейна като стадо игриви делфини.

Все по-ясно бе, че Салем беше град на индивидуалността и хората вярваха в мотото „Живей и остави другите да живеят“. Мелъди изпита съжаление. Тук старият й нос щеше да се чувства като у дома си.

— Виж! — тя посочи с пръст шарената кола, която профуча наблизо. Черните й врати бяха от купето на мерцедес, белият преден капак от БМВ, сребристия багажник беше на ягуар, червеният гюрук беше лексус, гумите бяха на бентли, уредбата — Bose, а музиката — класическа. Емблемата на всеки модел висеше на огледалото за обратно виждане, а на регистрационната табела съвсем уместно пишеше МУТ.

— Колата прилича на подвижна реклама на Benetton.

— Или на верижна катастрофа на Родео Драйв 12 12 Улица в Бевърли Хилс, Калифорния, известна с множеството си маркови бутици. — Б.пр. — Кандис направи снимка с айфона си и я прати по мейла на приятелите си у дома, които на мига също отговориха със снимка. Явно в момента бяха в мола, защото, щом завиха по Стагхорн Роуд, Кандис ускори крачка и заразпитва всеки срещнат под петдесетте къде се събираха най-яките хора в града.

Всички бяха единодушни — „Ривърфронт“. Но трябваше да минат още няколко часа, преди паркът да оживее.

След като изпиха по едно лате и надникнаха в няколко магазина за дрехи, които според Кандис изобщо не ги биваше за пазаруване, най-сетне стана почти обяд. С помощта на картата на баща им и любезните минувачи момичетата намериха пътя си през заспалия град и се добраха до „Ривърфронт“, заредени с кофеин и готови да известят пристигането си на най-яките хора в Салем.

— Това ли е то? — Кандис замръзна на място, сякаш се бе ударила в стъклена врата. — Това ли е епицентърът на северозападното модно общество? — изкрещя тя срещу количката за сладолед, детската площадка и тухлената сграда, която бе приютила въртележката.