Глава 2
Тази нощ не спах. Донякъде се дължеше на часовата разлика. Полетът ми до Палм Спрингс беше в шест сутринта, което беше три сутринта в часовата зона, където тялото ми все още смяташе, че се намира. Сънят ми се струваше безсмислен.
И разбира се, съществуваше съвсем дребният факт, че ми беше трудно да се отпусна след всичко, което бях видяла в бункера на алхимиците. Ако не си представях безумните очи на Лиам, ако не спирах да си повтарям предупрежденията, които чух, какво става с тези, които се сближат прекалено много с вампирите…
А пълната входяща кутия със съобщения от бандата в Палм Спрингс никак не помагаше за облекчаване на ситуацията. Обикновено, когато бях навън по задачи, си проверявах имейлите на мобилния телефон. Сега, в хотелската си стая, докато се взирах в различните съобщения, установих, че се изпълвам със съмнения. Дали всички бяха строго професионални? Дали не бяха твърде приятелски? Дали размиваха границите в протокола на алхимиците? След като видях какво се бе случило с Кийт, беше повече от ясно, че не бе нужно много, за да се забъркаш в неприятности с моята организация.
Едно от съобщенията беше от Джил със следната тема: „Анджелина… въздишка“. Това не беше изненада за мен и не си дадох труд да го прочета. Анджелина Дос, момиче дампир, изпратено, за да бъде съквартирантка на Джил и да осигурява допълнителна охрана, малко се затрудняваше да се впише в живота в „Амбъруд“. Винаги се забъркваше в някакви каши, но знаех, че каквото и да бе този път, нямаше как да помогна от разстояние.
Другото съобщение беше от самата Анджелина. И него не прочетох. Темата беше: „ПРОЧЕТИ ТОВА! ТОЛКОВА Е ЗАБАВНО!“. Анджелина съвсем наскоро бе открила електронната поща. Но явно все още не бе открила как да изключва главните букви. Освен това не правеше разлика между забавни шеги, финансови измами или предупреждения за вируси. И като стана дума за последните… се наложи накрая да инсталираме на лаптопа й защитен софтуер за деца, за да блокираме достъпа й до определени уебсайтове и реклами. Направихме го, след като тя неволно свали четири вируса.
Това, което ме накара да спра и да се замисля беше последният имейл във входящата ми кутия. Беше от Ейдриън Ивашков, единственият член на групата, който не беше ученик в подготвителното училище „Амбъруд“. Ейдриън беше двайсет и една годишен морой, затова би било малко прекалено да се представя за ученик в гимназия. Ейдриън беше с нас, защото между него и Джил съществуваше духовна и телепатична връзка, създадена непреднамерено, когато той използвал магията, която владееше, за да спаси живота й. Всички морои притежаваха магически способности, като всеки морой специализираше в един от четирите основни природни елемента — земя, въздух, вода или огън. Неговият беше духът — мистериозен елемент, свързан със съзнанието и лечението. Връзката позволяваше на Джил да чете мислите на Ейдриън и да долавя чувствата му, което бе смущаващо и причиняваше безпокойства и за двамата. Близостта му до Джил им помагаше да открият някои особености на връзката. А и Ейдриън нямаше по-добро занимание.
Темата на неговия имейл гласеше: „ИЗПРАТИ ПОМОЩ НЕЗАБАВНО“. За разлика от Анджелина, Ейдриън познаваше отлично правилата за писане с главни букви, но ги използваше просто за драматичен ефект. Знаех също така, че ако имах съмнения кое от съобщенията е свързано с моята работа, това несъмнено беше най-непрофесионалното от цялата серия. Ейдриън не беше моя отговорност. Въпреки това кликнах върху съобщението.
„Ден 24. Ситуацията се влошава. Тези, които ме държат в плен, не спират да изнамират нови и ужасяващи начини да ме измъчват. Когато не работи, агент Скарлет прекарва дните си в разглеждане на мостри на платове за рокли на шаферките и не спира да дудне колко е влюбена. Това обикновено подтиква агент Досаден Борш да ни забавлява с истории за руски сватби, които са още по-отегчителни от обичайните му. Засега опитите ми да избягам са осуетени. Освен това, свърших цигарите. Всяка помощ или тютюневи продукти, които можеш да изпратиш, ще бъдат оценени по достойнство.
Затворник 24601“
Не можах да сдържа усмивката си. Ейдриън ми изпращаше подобни съобщения почти всеки ден. Това лято разбрахме, че онези, които са били насила превърнати в стригои можеха да бъдат върнати към първоначалната им същност с помощта на магията на духа. Това все още беше сложен и труден процес, още повече, че имаше толкова малко морои, владеещи магията на духа. Още по-впечатляващо беше скорошното разкритие, че онези, които са били преобразени от стригои, никога повече не можеха да бъдат отново превърнати в кръвожадни чудовища. Това бе въодушевило алхимиците и мороите. Ако имаше някакъв магически начин да се предотврати създаването на нови стригои, откачалки като Лиам повече нямаше да представляват проблем.
Читать дальше