Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

И разбира се, ужасната истина бе, че нямаше да му се наложи да крие тайната си завинаги. А само докато парабатаят му е жив. Ако Джем Карстерс не беше така неизменно мил и добронамерен, помисли си Сесили, тя навярно би го мразила заради брат си. Не само че щеше да се ожени за момичето, което Уил обичаше, но и когато умреше, тя се боеше, че брат й никога нямаше да се съвземе. Само че не можеш да обвиниш някого за това, че умира. За това, че си е тръгнал нарочно (така, както Уил беше изоставил нея и родителите им) — може би, но не и за това, че умира — нещо, над което никой смъртен нямаше власт.

— Радвам се, че всички сте тук. — Напрегнатият глас на Шарлот изтръгна Сесили от мислите й. Тя се взираше мрачно в сребърния поднос на бюрото си, върху който имаше отворено писмо и малко пакетче, опаковано с навосъчена хартия. — Получих смущаваща кореспонденция. От Магистъра.

— От Мортмейн ? — Теса се приведе напред и ангелът с часовников механизъм, който не сваляше от врата си, се люшна, проблясвайки на светлината от огъня. — Писал ти е?

— Предполагам, не за да се поинтересува за здравето ти — подхвърли Уил. — Какво иска?

Шарлот си пое дълбоко дъх.

— Ще ви прочета писмото.

Скъпа госпожо Брануел,

Простете, че ви безпокоя в това несъмнено тежко за домакинството ви време. Бях опечален, макар и — признавам си — не особено изненадан, да науча за сериозното състояние на господин Карстерс.

Вярвам знаете, че съм щастливият притежател на солидно — смея да кажа дори изключително — количество от лекарството, от което господин Карстерс се нуждае, за да поддържа доброто си физическо състояние. По този начин се оказваме в крайно интересна ситуация, от която аз искрено искам да излезем по начин, благоприятен и за двете страни. На драго сърце бих направил размяна: ако сте съгласна да предадете госпожица Грей на моите грижи, аз на свой ред ще ви отпусна голямо количество от запасите си от уин фен.

Изпращам ви доказателство за добрата си воля. Моля да ме уведомите за решението си като ми пишете. Ако правилната поредица цифри, напечатани в края на това писмо, бъдат предадени на моя автоматон, аз със сигурност ще получа отговора ви.

— Това е всичко — рече Шарлот и като сгъна листа, го сложи върху подноса. — Има инструкции как да повикаме автоматона, на който иска да предадем отговора си, както и цифрите, които спомена, но те с нищо не издават местонахождението му.

Последва шокирано мълчание. Сесили, която се беше настанила в неголямо кресло на цветя, погледна към Уил и видя как той извърна бързо глава, сякаш за да скрие изражението си. Джем пребледня и лицето му придоби цвета на стара пепел, а Теса… тя седеше съвършено неподвижно, а светлината на пламъците хвърляше сенки по лицето й.

— Мортмейн иска мен — заяви девойката най-сетне, нарушавайки мълчанието. — В замяна на уин фена за Джем.

— Това е нелепо — избухна годеникът й. — Немислимо. Писмото трябва да бъде предадено на Клейва, в случай че те успеят да открият нещо за местонахождението му, но това е всичко.

— Няма да открият къде се намира той — обади се тихо Уил. — Магистърът неведнъж е доказвал, че е прекалено умен.

— Тук не става въпрос за ум — възрази Джем. — Това е най-долно изнудване…

— Не твърдя, че не е така — съгласи се Уил. — Казвам само, че трябва да приемем пакета като благословия, още мъничко уин фен, който ще ти помогне, и да забравим за останалото.

— В писмото на Мортмейн става дума за мен — напомни им Теса, прекъсвайки ги. — Решението би трябвало да е мое. — Тя се обърна към Шарлот. — Ще отида.

За втори път се възцари мъртвешка тишина. Ръководителката на Института пребледня като платно. Сесили усети, че ръцете, които беше сплела в скута си, са хлъзгави от пот. Братята Лайтууд като че ли се чувстваха болезнено неловко. Гейбриъл изглеждаше така, сякаш му се искаше да бъде където и да било другаде, само не и тук. Сесили не ги винеше. Напрежението между Уил, Джем и Теса беше като буре с барут, на което му трябваше само клечка кибрит, за да изригне.

— Не — отсече Джем най-накрая и се изправи. — Теса, не може да го сториш.

Теса също стана.

— Мога. Ти си ми годеник. Не мога да допусна да умреш, ако съм в състояние да го предотвратя. Мортмейн не възнамерява да ме нарани…

— Не знаем какво възнамерява! Не може да му се има доверие! — неочаквано каза Уил, а после отпусна глава. Ръцете му стискаха полицата над камината толкова здраво, че пръстите му бяха побелели. Сесили видя, че се мъчи да запази мълчание.