Лийси Харисън - По-неживи от всякога

Мелъди се стовари с въздишка на розовото легло на воали.

— Трябва да си отдъхна пет минутки — рече и гушна една бяла сатенена възглавница.

Кандис се излегна до нея и дръпна перце от косата й.

— Ще ми липсваш, чудовище — каза тя и притисна Мелъди в прегръдките си.

Мелъди вдишваше парфюма на Кандис. Може би, ако поемеше дълбоко дъх, щеше да задържи аромата до август.

— Без сбогувания, нали помниш?

Кандис кимна и шумно подсмръкна. И тя ли мислеше за изминалите десет месеца? Месеците, в които се бяха сближили повече, отколкото през всичките петнайсет години. За преместването им в Орегон? За деня, когато срещнаха Джаксън? За мига, в който видяха как той се превръща в Хайд? Когато заедно основаха ГАЩИ? Когато разбраха, че не са родни сестри? И решиха, че това няма значение?

Мелъди се облегна на лакът и се вгледа в очите на Кандис, покрити с блестящ грим.

— Всеки ден, независимо къде се намираш, ще ходиш в някое интернет-кафе и ще ми разказваш какво се случва при теб. — Кандис запримигва. — Искам и подробности. Снимки. Истината.

— Лъжите вън — съгласи се омагьосаната Кандис.

Сирената — 1, нормито — 0.

Сссссссс. Отвън се чу шум от спирачки.

Мелъди и Кандис замръзнаха. Това е то. Едно… две… три … Мелъди скочи върху килима от овча кожа и зарови в нея пръстите на краката си.

— Автобусът пристигна! — викна Глори от долния етаж.

Кандис закопча ципа на сака и го бутна към Мелъди.

— Ако с този гардероб не станеш роклегенда, си мъртва за мен.

На вратата я чакаха ридаещите Глори и Бо.

— Утре вечер ще се видим в Сиатъл — рече Мелъди. — А после в Портланд, Сан Франциско, Анахайм и Сан Диего. — Преглътна желанието си — колкото хапче за слон — да заплаче. Наистина, родителите й щяха да присъстват на всеки концерт, а денем щяха да карат след автобуса с техниката. Но това бе краят на една ера. За първи път Мелъди стъпваше на широкия път. Светът й нямаше да остане малък — благодарение на процъфтяващия й талант. Подобно на състезателен кон, дарбата й имаше нужда от упражнения, за да се развие. Нуждаеше се от място, за да се разгърне. Салем бе твърде малък. Всяка крачка, която Мелъди правеше към бъдещето, бе крачка, която я отдалечаваше от миналото.

Бо разроши и без това чорлавата коса на дъщеря си.

— И да не пиеш.

— Да не взимаш наркотици — добави Глори.

— И повече никакви якета с качулки! — викна Кандис отгоре. Не искаше да я видят как плаче.

Разсмяха се и се прегърнаха. Целунаха се. Ще ми липсвате всички . Глори и Бо обещаха да тръгнат веднага щом оставят Кандис на летището. Те бяха семейството, което я изпращаше при новото й семейство. И доказваха, че истинската любов означава да оставиш някой да си тръгне — нещо, което Джаксън явно не желаеше да стори.

Вратите на виненочервения автобус се отвориха със съскане. Гръмна встъплението на „Райски град“.

Гранит изскочи от автобуса.

— Аз ще взема сака — каза той и посегна към багажа й. Но Мелъди продължи да влачи багажа си по стълбите, сякаш бе труп.

— Ти вече си мениджър — пошегува се тя. — Защо не повикаш носача?

Той грабна сака и го преметна през рамо. Това й напомни вечерта, когато се срещнаха — бе я спасил от тълпата на дансинга.

— Докато не намерим някой за тази работа, аз ще бъда носач и мениджър.

— Трябва да поговоря за това с моя приятел Лю.

— На всяка цена — каза той и пъхна сака в багажника на автобуса. — Готова ли си? — Гранит се усмихна така, сякаш й беше подготвил изненада. Но Мелъди знаеше, че той се опитва да запази самообладание. Иначе щеше да скочи на автобуса и да закрещи с пълно гърло: „Заминаваме на турне!“. А тя знаеше, защото и нейните вътрешности играеха поло.

— Добре дошла на борда! — изкрещя Девет-цяло-и-пет, надвиквайки Гънс енд Роузис . Тя и Чичи се бяха качили на черните кожени седалки и лепяха плакати на „Оловно перо“ по шкафчетата, облицовани с дървен фурнир. Сейдж сглобяваше нова коледна елха — на тънките й клончета щяха да се полюшват даренията на приятелите, които им предстоеше да срещнат. Автобусът миришеше на кожа и бонбони — мирис, който Мелъди занапред щеше да свързва с новото начало.

Зад канапето и кухненските шкафове имаше шест легла — три от едната и три от другата страна. Приличаха на рафтовете в гардероба на Кандис. Упадъчни за случаен посетител, съвсем на място за рокаджии. Зад леглата бе кабинката с тоалетна и душ. А най-отзад се мъдреха двете тонколони. Всичко бе съвършено.