Лийси Харисън: По-неживи от всякога

— Къде е Мелъди? — попита Франки.

— Отпраши веднага след церемонията. Нещо, свързано с групата, или пък с Джаксън. Не знам. Става опасно, ако човек много я слуша. Все едно, Би, родителите ми тъкмо ме изненадаха с билет за първа класа. Втора класа — вън!

— Къде заминаваш? — поинтересува се Франки.

— Отивам за лятото във Франция — ще наблюдавам уличната мода. Били и Спектра идват с мен, защото, нали знаеш, те могат да летят безплатно.

Франки пусна няколко искри. Погледна Били. Благодаря ти, че ми каза.

— Щях да ти кажа — рече той, след като видя фойерверките на Франки, — но през последните дни ти не ми вдигаше.

— Откога си правиш труда да се обаждаш? — пошегува се Франки и отново го прегърна.

— Кандис? Ти ли си? — попита тъмнокос красавец със сако от туид, докато си проправяше път към тях.

Кан се опули. Франки не беше виждала толкова шокирано норми.

— Шейн? — извика тя и бухна къдриците си. — Ъ, какво правиш тук?

Шейн скръсти ръце.

— Сестра ми Минди завършва днес.

Кандис засука една руса къдрица.

— Ти си брат на Минди ?

Шейн вдигна вежди и кимна.

— А ти учиш в гимназия.

Кандис взе чашата с лимонада и му намигна.

— Вече съм в колежа.

Шейн бутна чашата от ръката й и изхвърча гневно навън.

Стотици очи се извърнаха да видят как ще постъпи Кандис Карвър, след като бе зарязана. Но тя дори не забеляза. Беше се вторачила в айфона си и разглеждаше списъка със задачи за Франция.

— Номер едно — прочете тя. — Да скъсам всякакви връзки с американски момчета. — Замахна по дисплея и натисна „Изтриване“. — Шейн вън !

Франки свали лилавите си гладиаторски сандали и се настани на един каменен храст. Размърда зелените пръстчета на краката си и зачака Брет да свърши с опаковането на озвучителната техника.

Към нея с протегната ръка приближи директорът Уикс.

— Отлична работа, госпожице Щайн! — каза той и се здрависа. — Надявам се, че догодина ще се кандидатираш за ученическия съвет.

Франки въздъхна.

— Да, обмислям го. Но като че ли това ще стане в „Радклиф“.

Директорът отпусна рамене.

— А, „Радклиф“, значи. Камата в сърцето на моята кариера. — Разхлаби вратовръзката си, на която пишеше Честито завършване на девет езика.

Франки подсмръкна.

— Мислех, че ние сме тази кама.

— Кой? Учениците?

— Не, РАД.

Уикс втренчи проницателните си сини очи в нейните.

— Винаги съм мислел, че вашето общество е необикновено. Но трябваше да уважа желанието на родителите ви и да си мълча. Нищо не може да ме развълнува толкова, колкото вие, децата, затова, че се обединявате и браните справедливостта. — Извади от смачкания си бежов костюм червена кърпичка и попи потта от челото си. — А сега ще си отидете…

Пространството на сърцето на Франки хлътна. И тя самата не можеше да си го представи.

— Какво ще стане с това място?

— Временни класни стаи — каза той и огледа купчините с останките, които изпъстряха двора като огромни мравуняци. — Докато отново построим училището. Но ние ще го построим. Ние знаем как да оцеляваме. Точно като вас. — Той се усмихна. — И кой знае? Може пък да промените решението си и да останете.

— Аз обичам „Мърстон“ и прочее — Франки стана и го потупа по рамото. — Но да учим във временни класни стаи? Това не е толкова наелектризиращо.

— Леопардовият потник. Средното чекмедже между зебровия клин и гепардовата къса рокля. Бързо! — стреляше Кандис инструкциите си.

Мелъди плъзна на дясно огледалните врати.

— Големият или малкият?

Кандис свали слънчевите очила котешко око и я погледна ядно. Ти как мислиш?

— Явно малкия.

Кандис го грабна, сгъна го до размерите на кутийка тик-так и го натъпка в зеления войнишки сак.

Мелъди хвърли поглед към бялата къща отсреща. Прозорецът на Джаксън беше отворен. Завесите се полюшнаха. Сърцето на Мелъди подскочи. Дали не беше пропуснал ориентацията в лагера „Кресчендо“, за да я изпрати? Завесите отново се полюшнаха. Беше само вятърът.

— Имаме работа тук! — Кандис щракна с пръсти. — Черните ластични панталони. С циповете на глезените. В чекмеджето с панталоните, не от страната на широките панталони, от другата.

Мелъди пъхна панталоните до джинсовия потник. Нещо й намигна от дъното на сака.

— Бюстие с пайети?

Кандис стоеше пред огледалото и съзерцаваше една черна филцова шапка.

— Когато пайетите те повикат, по-добре им отговори. И, повярвай ми, те ще те повикат винаги в най-необичайния час. — Тя запрати шапката през прозореца като старо фризби. — След по-малко от двайсет и четири часа ще похапвам шоколадов кроасан в някое бистро и ще говоря франсе с някой хубав гарсон.