Лийси Харисън - По-неживи от всякога

И така, когато миналата вечер Хейли се обади през сълзи, че не може да направи своето шоу „Ние сме света“ в каменна градина, Франки пусна искрите в действие. Искаше нещо, което да обобщи годината, да показва, че животът не е черно-бял, а може да бъде и зелен. Не искаше да се бори за промяна, а да работи с онова, което имаше на разположение. Щеше й се да приема, не да отхвърля. Та всичко през изтеклата година бе свързано точно с това.

Така че, сътвориха „Каменното училище — роман в графити“. Всяко дърво, тухла и скала бяха изрисувани с цветни тебешири. Имаше и графити, които документираха най-запомнящите се моменти от годината. За тебешира отговаряше Гулия. За рисунките — Джаксън. Брет, Хийт и Айриш Еми снимаха с камера, а Хейли трябваше да посреща гостите и да ги отвежда до масата със закуските. Задачата не беше непосилна, но Хейли, както и петнистото й лице, явно имаха нужда от почивка.

— И накрая — Жалбин Йелпс, — рече директорът Уикс.

— И а и и и — стенеше Гулия за по-голямата си сестра.

В мига, в който зрелостниците хвърлиха шапките си във въздуха, пневматичните чукове гръмнаха. Сетне се отправиха към столовата. Черните им тоги се вееха зад тях и те приличаха на колония прилепи.

— Идват! — викна Франки.

— Благодаря ти — каза Хейли и бежовите й очила се замъглиха.

— За какво?

— Ти ме спаси. — Хейли се озърна. — Ти спаси обяда. И всичко е тоооолкова… — тя спря, за да си издуха носа.

Франки сложи ръка на рамото й.

— Знам какво е цялото училище да те обвинява за разни неща. Не бих пожелала това и на… — Тя замълча. — Хей, мога ли да те попитам нещо?

Хейли кимна.

— Защо даде речта си на Клео?

Хейли притисна кърпичката до носа си.

— Тя ми даде това — рече и вдигна синьото око — талисмана на верижката си.

— Окото на Хор 49 49 Богът с глава на сокол, носи двойната корона на Египет и има ореол от слънчевия диск. Името му означава „Този, който е горе“. — Б.пр. ? — Франки не можа да скрие изненадата си. Може би Хейли все пак не беше чак толкова умна. — Можеш да си купиш синьо око във всеки магазин за подаръци на изток от Унгария.

Хейли прихна.

— Каза, че е амулет за нормално зрение, нали разбираш, ще ми помогне да сваля очилата.

Франки ахна.

— И ти й повярва?

Хейли пак се изкиска.

— Не, разбира се. Но започнах да ходя на уроци по ръчно духане на стъкло. С Хийт искаме да правим вази това лято и да ги продаваме на фестивалите по изкуство. Най-скъпа е пещта, а Хийт ще се справи, така че… Както и да е. Наред с училището, уроците, обяда и кучето, което трябва да извеждам, конкурсът ми дойде в повече. Трябваше ми извинение, за да се откажа. — Тя повдигна очилата си и притисна насълзените си очи.

— Извинявай. Мисля, че просто съм прегряла.

Франки я прегърна.

— Всичко е наред.

— Нали пак ще се виждаме догодина? — подсмръкна Хейли.

— Разбира се — отвърна Франки. — Ще имам нужда от теб — някой трябва да държи Брет под око.

— А ти ще държиш Хийт под око в „Радклиф“.

Франки се прекръсти.

— Кълна се, иначе болтовете ми да гръмнат и да се изпържа в пламъци.

— Ето ги, идват — усмихна се Хейли. — Отивам да ги посрещна.

Франки й махна за довиждане и хвърли последен поглед на двора. Ярките прочувствени рисунки с тебешир разказваха славна история. Тя започваше с танците на Вси светии — Брет бе изобразен как пищи с падналата глава на Франки в ръка. В средата Франки взимаше интервюта от РАД за филма „Чудовището на нашата улица“. Над всичко грееше дъгата на госпожа Фус. Най-сетне Франки проумя, че тази история не можеше да бъде разказана без нея. Защото над дъгата в небето искреше зелена звездичка. Тази звездичка беше тя.

Едно летящо каменно лале тупна пред Франки.

— Идеята твоя ли беше?

— Защо всички са толкова изненадани? — попита Франки. Не сметна въпроса за комплимент.

— Ами просто всичко е толкова… — Били се постара да не я засегне.

— Наелектризиращо?

— Да, наелектризиращо. — Той й подаде лалето.

— Това пък защо?

— Съжалявам.

— За какво? Размени урните, понеже си мислил, че не мога да спечеля или че не мога да измисля хубава тема за обяда?

— И двете.

Франки взе цветето и го завъртя между пръстите си.

— Откъде знаеше, че няма да спечеля?

— Защото, мила моя… — Били я хвана за раменете — речта ти беше калпава.

Франки избухна в смях и прегърна невидимия си приятел. А това явно не изглеждаше нормално.

— Това или е Незримия Били, или ти играеш някаква шантава игра на замръзванка — рече Кандис. Единствена тя сред зрелостниците бе пристегнала тогата си с колан, а на гърба бе извезала инициалите си КК. — Впрочем, обядът е страхотен.