Дерек Ланди - Краят на света

— Наистина съжалявам — отвърна Райън.

Жената му се усмихна слабо, направи крачка и се олюля. Райън с един скок се озова до нея и я подкрепи.

— Ще ви помогна — рече.

— Благодаря ти — отвърна жената. По бузата й се търкулна сълза. — Много си мил.

Докато Валкирия и Скълдъгъри претърсваха, Райън закуцука с Франсин към апартамента й по-надолу по коридора на стълбищната площадка. Жената не тежеше, но беше доста тромава.

— Приятелите ти са малко чудновати — рече му.

— Знам.

— Девойчето е много хубавко обаче. Гадже ли ти е?

Райън се засмя и усети как се изчервява.

— Не. Всъщност, току-що се запознахме.

— Апартаментът ми е точно зад ъгъла — махна с ръка напред Франсин и подсмръкна. — Искаш ли един съвет? Не прави същата грешка, която аз допуснах с Дийкън. Кажи й какво чувстваш.

— Ама ние наистина току-що се запознахме.

— Но ти я харесваш, нали?

— Ами да, май че да.

Завиха зад ъгъла на площадката.

— Не изпускай момента — рече Франсин. — Никога не знаеш дали ще имаш втора възможност да бъдеш щастлив.

— Ще си помисля — обеща момчето с надеждата жената да смени темата, преди някой да ги е чул какво си говорят.

— Апартаментът ми е онзи в дъното — рече жената и поизправи гръб. — Ти наистина си едно много мило момче. Така добре възпитано, изпрати ме чак до нас.

— Не ми е никакъв проблем.

— За съжаление — отвърна Франсин — ще стане.

— Моля? Кое какво ще стане?

— Проблем — каза Франсин. — Ще ти стане много, много голям проблем.

В този момент от апартамента в дъното излезе Винсънт Фоу.

Райън се извъртя, сграбчи Франсин и се опита да я повлече след себе си, но тя само се разсмя в отговор. Преди момчето да успее да извика за помощ, ръката й го стисна за гърлото и го затегли към вратата в дъното. Райън се бореше и риташе, но жената беше твърде силна и в следващия момент двамата вече бяха в апартамента и Винсънт Фоу затвори вратата зад тях.

Франсин пусна Райън, момчето отскочи назад и почти се блъсна в Облоки. Самюъл наблюдаваше сценката от ъгъла на стаята.

— Ако пищиш — рече Фоу, — ще те убием.

— А после ще убием и Валкирия — допълни Франсин. Погледна Фоу и се захили. — Момченцето малко си пада по нея.

Фоу повдигна вежда.

— Тъй ли било? Е, Райън, отлично те разбирам — хубавица е тя. Ако бях с няколкостотин години по-млад, щях да съм пръв на опашката, повярвай ми! Не съм никак сигурен обаче дали Валкирия ще успее да види каквото и да било у теб. Ти май май не си й от категорията. Не се обиждай, ама си доста… тривиален.

— Може би се надява тя да го хареса заради чувството му за хумор — изкикоти се Облоки.

— Крехката любов на младостта! — рече Фоу едва ли не с копнеж в гласа. — Ако извадиш късмет, може дори да получиш възможност да признаеш на момиченцето вечните си чувства към нея, но това ще стане, само ако правиш точно каквото ти заповядам.

Устата на Райън беше толкова пресъхнала, че гласът му излезе като хрип.

— Няма да ви помогна да унищожите света.

— Ще ни помогнеш и още как.

— Но такова унищожение няма никакъв смисъл! Ако толкова искате да умрете, защо просто не се самоубиете и не оставите всички други хора на мира?

— Че какво му е интересното на това? — попита Франсин.

Фоу я стрелна с поглед.

— Почваш малко да ме смущаваш, право да ти кажа.

— Не думай — промърмори жената и пред очите на Райън образът на Франсин затрепка и под него се замярка друга, по-стройна фигура, облечена в черно, с превързана ръка… И в следващия момент Франсин вече я нямаше, а на нейно място стоеше Мърси. — Така по-добре ли е?

— Значително по-добре — отвърна Фоу и вниманието му отново се върна към Райън. — Ще унищожим света, защото няма абсолютно никакъв смисъл той да продължава да съществува.

В главата на Райън нахлуха хиляди въпроси. Това ли било? Това ли ви е аргументът? Искате да убиете всички на света, защото не виждате смисъл тях да ги има? Що за тъп, жалък и егоистичен довод е това? Но на глас момчето не каза нищо, защото беше твърде уплашен. Защото не беше герой. Защото беше от онези, които чакат някой друг да дойде и да ги спаси.

На вратата се почука.

— Франсин?

Гласът на Валкирия. Мърси пристъпи до Райън и притисна острието на ножа си до корема му.

— Франсин! — повика отново момичето. — Райън при теб ли е?

Фоу погледна Райън и вдигна пръст до устните си, а Облоки пристъпи до вратата. Ножът се впиваше болезнено в кожата на Райън. Но той трябваше да предупреди Валкирия. Трябваше. Не можеше просто да стои и да мълчи.