Дерек Ланди - Краят на света

Райън примигна.

— Да — заключи момичето.

— Та сега Фоу пак търси ключа — каза Скълдъгъри. — Търсенето ги довело в библиотеката, а пък нашето търсене доведе нас при тях. А и тяхното, и нашето търсене доведоха всички ни до теб, Райън.

Райън погледна дланта на ръката си.

— Но ключът изчезна. Разтроши се, когато го стиснах. Сега е само прах.

— Ключът не е бил предметът, който си уловил — отвърна Скълдъгъри. — Ключът е самият отпечатък, който предметът е оставил върху кожата ти. Райън, имам една добра и една лоша новина. Лошата е, че в момента ти си единственото живо същество на света, което може да активира Машината на Страшния съд и по тази причина Фоу и хората му никога няма да спрат да те преследват. Добрата новина е, че тъй като аз и Валкирия ще те пазим, имаш доста сериозен шанс да се измъкнеш от цялата тази история сравнително безболезнено.

Валкирия погледна тила на скелета.

— Нали каза, че е много вероятно да се опитат да му отрежат ръката.

— Казах „сравнително“ — напомни й Скълдъгъри.

Апартаментът на Дийкън Мейбъри беше претарашен.

Скълдъгъри и Валкирия влязоха първи, за да проверят дали е безопасно, а Райън пропълзя подире им. Листове хартия бяха разпилени безредно върху протрития килим. Грозният диван беше разпорен и изтърбушен, пълнежът му — изтеглен навън като някакви пухести вътрешности. Столовете бяха преобърнати, рамките на картините — натрошени, всички чекмеджета бяха извадени, а съдържанието им — разсипано и пръснато.

— Какво точно търсим в тоя хаос? — попита Валкирия.

— Фоу все някъде трябва да е скрил Машината на Страшния съд — обясни Скълдъгъри, ровичкайки из боклуците. — Трябва да открием къде. Може да извадим късмет и да установим, че Дийкън ревностно си е водил дневник за всяка своя крачка. Но ако не намерим стабилна следа, която да ни отведе до Машината, може пък да попаднем на нещо друго — улика или някое име, което да ни помогне да направим крачка напред в разследването.

Валкирия въздъхна.

— Мразя да търся улики.

Райън се усмихна — толкова сладка беше нацупената муцунка на момичето.

— Търсенето на улики е неделима част от детективската работа — отбеляза Скълдъгъри.

— Предпочитам оная част, в която удряме хора.

— Това е, защото си насилница по природа. Трябва да се стараеш да си по-кротка, като Райън.

Райън спря да се любува на Валкирия и се намръщи.

— Откъде-накъде пък да съм кротък?

— Мм? — Скълдъгъри вдигна очи. — О, не исках да те обидя. Допуснах, че си кротък, защото никакъв те няма в насилието. Освен това пищиш много.

— Само защото не се замесвам в схватки всеки ден, не означава, че не мога да се бия — отвърна Райън, а лицето му цялото пламна.

— Да не те бива в насилието не е нещо, от което да се срамуваш — отговори Скълдъгъри, изправи съборен на пода шкаф-кантонерка и се зае да шумоли с хартиите в него. — Ако на света имаше повече хора като теб, нямаше да има нужда да съществуват хора като нас.

— Не съм насилница по природа — изръмжа Валкирия.

— А аз не съм кротък — настоя Райън.

— Но си пищиш много — обобщи Скълдъгъри.

— Откъде знаеш? — заяде се Райън. — Познавате ме от няма и два часа.

— И за тия два часа ти през повечето време пищя — сви рамене Скълдъгъри. — Не виждам как би могъл да обориш логиката ми.

— Не съм насилница по природа — повтори Валкирия.

— Разбира се, че не си — отвърна скелетът, без да спира да рови в кантонерката. — Виноват.

Валкирия се навъси и почна да прехвърля хартиите по пода. Опитът на Райън да защити мъжествеността си не беше произвел никакъв ефект върху нея. За момчето беше ясно, че едва ли може да я вини за това. Тя беше магьосница, която ден след ден смазва от бой злодеи. Райън беше пълничък загубеняк, който беше оставил едно момиче да се бие, за да го защити. Единственият начин да промени мнението й за него, беше като извърши нещо толкова смело и благородно, че тя да няма друг избор, освен да се впечатли. Решен, той се обърна, видя застаналата на прага на апартамента женица на средна възраст и запищя.

Женицата се стресна от писъка му, но не беше и наполовина толкова уплашена, колкото Райън. Момчето нададе нов, особено висок фалцетен вой, а положението се влоши повече, когато Валкирия с един скок се озова пред него и го прикри с тялото си.

— О — рече женицата от прага. Носеше пеньоар на цветя и наметната на раменете жилетка. Като за женица на средна възраст не беше никак страшна.