Дерек Ланди - Краят на света

— Знам какво си мислиш — прошепна му Мърси. — Изписано е на лицето ти. Знай обаче, че ако издадеш и един звук, ще те убия и ще ти отрежа ръката.

Валкирия почука отново, Мърси погледна към вратата, в този момент у Райън се надигна някакво внезапно напрежение и той рязко отблъсна жената далеч от себе си. В следващата секунда Самюъл се озова отгоре му, ръката му го стисна за гърлото, повдигна го от земята, така че краката на момчето заритаха безпомощно, и го блъсна в насрещната стена. Пръстите на вампира бяха стоманени, погледът на Райън се замъгли, всичко пред него се разми и момчето усети, че всеки момент ще припадне.

Прозорецът се пръсна с трясък. Райън тупна на пода и пое жадно въздух. Главата му пулсираше болезнено. Край него се вихреше бясно движение. Фоу отхвърча назад и падна върху дивана. Момчето мерна насред стаята Скълдъгъри, тръшващ Мърси с някаква кечистка хватка. Вратата на апартамента падна върху Облоки. Заедно с нея вътре влетя Валкирия и завика на Райън да бяга. Момчето не можеше да мръдне, сякаш някой беше налял бетон в краката му. Наоколо — крясъци, псувни и трошене на предмети. Самюъл, който удря Валкирия толкова силно, че момичето се премята във въздуха. Фоу, връхлитащ върху Скълдъгъри.

Подът под краката на Райън се наклони и момчето осъзна, че залита. Не помнеше дори да е нареждал на краката си да го изправят. Покатери се върху падналата настрани врата, плъзна се от другата й страна и се претърколи на стълбищната площадка. Падна на четири крака, мъчейки се да накара мозъка си отново да заработи.

— О, Боже, о, Боже — замърмори си, изправи се, направи няколко крачки и побягна, тича до ъгъла на коридора, зави, затича по-нататък, нетърпелив да се добере до стълбите, оставяйки Валкирия и Скълдъгъри някъде в битката зад гърба си. Стигна стълбището и спря. Не можеше да постъпи така. Не можеше да ги зареже. Те му бяха спасили живота. Той носеше онзи глупав ключ, отпечатан на дланта си, и сега скелетът и момичето се биеха, за да го опазят. Не можеше да ги изостави. Трябваше да им помогне. Не беше по силите му да направи каквото и да било, но просто трябваше да им помогне. Трябваше да опита. Трябваше да направи нещо. Знаеше, че Скълдъгъри и Валкирия биха искали той да успее да избяга по-надалеч. Биха искали да избяга и да се скрие на безопасно място, а битката да остави на тях, професионалистите. Не очакваха той да се върне да им помага. Но Райън усети, че няма избор.

Обърна се и затича обратно към апартамента в дъното. В коридора зад ъгъла завари старец, който примигваше объркано.

— Обадих се в полицията — рече старецът.

— Приберете се у дома — заръча му Райън — и се заключете.

Старецът кимна и се повлече по площадката към своята врата и в този момент стената на апартамента му се разби, а през дупката, сред дъжд от мазилка и гипсокартон, излетя Валкирия. Старецът изви от уплаха, хукна, профуча край Райън и се скри зад ъгъла на коридора учудващо чевръсто. Валкирия лежеше на пода сред облак прах, стенеше и се мъчеше да се изправи. През разбитата стена зад нея прекрачи Облоки, вдигна очи и видя Райън.

— Бягай! — кресна Валкирия.

Райън побягна.

Стигна до ъгъла на коридора и чу в главата си гласа на Облоки — болка, чувствай болка, твърде много болка, не можеш да помръднеш — и в този миг Райън залитна, преви се одве, пот изби по челото му. Обърна се и видя Облоки, после се свлече на колене, мъчейки се да не закрещи. Болката се трупаше, усилваше се с всяка крачка, която Облоки правеше към него, но в следващия миг се появи Валкирия, покрита с прах и размахала и двете си ръце, Облоки отлетя и се тресна в стената, а болката у Райън изчезна.

Зад гърба на Валкирия изведнъж застана Мърси, Райън извика предупредително, но докато момичето се обърне, Мърси вече беше отворила широко уста и червеният лъч улучи Валкирия право в гърдите, и я събори по гръб. От нищото изскочи и Скълдъгъри, налетя върху Мърси и я блъсна, а Райън запълзя към Валкирия, ококорил уплашено очи, готов да види насред гръдния й кош зейнала кървава дупка. Момичето се плъзна още малко по инерция, но когато тялото й най-сетне спря на място и тя простена от болка, Райън осъзна, че не е ранена — само две стълбчета пушек се виеха от куртката й. Момчето я сграбчи за раменете и я повдигна.

Разнесоха се оглушителни изстрели, Райън ахна и се сви, но все пак успя да извлече Валкирия зад ъгъла на коридора, преди някой от двама им да бъде застигнат от ужасна насилствена смърт. Момичето дойде на себе си, понадигна се и пое дълбоко дъх, разтривайки гръдната си кост.