Дерек Ланди - Краят на света

— Оттук — рече и сега вече той я теглеше след себе си между рафтовете, а тя вече със сигурност си мислеше какъв страхотен пич е той, как не се бои да поема отговорност, нищо, че е година-две по-малък, от него сигурно ще излезе отлично гадже, когато цялата тая патаклама приключи. Като нищо ще ми се прииска да го целуна или нещо от сорта. Бягайки, Райън кимна сам на себе си. Да, тя сигурно си мислеше точно това, докато той я водеше след рафтове и библиотечни шкафове, и двамата тичаха по пътеките, докато внезапно се изправиха пред стена със закачена на нея приятна картина.

— Идиот — тросна му се Валкирия, обърна се кръгом и пак го повлече подире си.

— Прощавай — обади се момчето.

— Мислех, че знаеш къде отиваш!

— Мислех, че тука има врата.

В този момент момичето се закова на място и Райън се блъсна в гърба й. Тъкмо си отвори устата да се извини, когато видя, че на пътеката точно пред тях се е изправил счетоводителят.

Явно някъде из библиотеката високият слаб мъж продължаваше да се разправя с останалите от бандата. Отнякъде долитаха трясъци и викове, вой и пухтене. Но тук, над Райън, Валкирия и счетоводителя се беше спуснала някаква пълна, тотална тишина.

Счетоводителят направи крачка напред. Валкирия направи крачка назад. Настъпи Райън по крака, а той каза „Ох!“, за което веднага се извини. Валкирия не го чу.

Рязко изтласка въздуха с длан. Пространството сякаш се нагъна и един шкаф с книги се изстреля назад, но счетоводителят не остана да го чака. Тогава Валкирия щракна с пръсти, а Райън ахна, когато в дланта й внезапно лумна огън. Момчето на секундата смъкна якето си и го омота около ръката й, потушавайки пламъка.

Какви ги вършиш, мътните те взели? — побесня момичето, мъчейки се да го избута от себе си.

— Гориш! — изврещя мъжествено Райън.

Тя се дръпна рязко от него, ръката й продължаваше да пламти и тогава момичето хвърли огъня, но счетоводителят се изви с нечовешка скорост, огненото кълбо го пропусна и експлодира в друг библиотечен шкаф. Счетоводителят се стрелна нанякъде и изчезна от погледите им.

— О — пророни Райън.

Валкирия пристъпи до него.

— Ако видиш някъде изход — прошепна му, — тичай през него и не се обръщай назад. Ясно?

Момчето кимна.

Нещо се совна над главите им и счетоводителят падна отнякъде право върху Валкирия. Тя извика, Райън залитна назад и пред очите му счетоводителят сграбчи момичето и го захвърли, сякаш беше лека като перце. Валкирия изчезна с трясък сред рафтовете.

Райън се завъртя на място и хукна. Не знаеше къде отива, но навсякъде беше по-добре в сравнение с мястото, на което се намираше допреди малко. Счетоводителят беше по петите му, при това отново беше скочил нагоре и го преследваше от високо, плъзгайки се от шкаф на шкаф, подобно на ястреб, погнал ужасена полска мишка.

Тогава Райън го видя — зелен знак „ИЗХОД“ над вратата към аварийното стълбище. Момчето смени посоката, едва не се препъна в снишил се на пода читател, скрит зад секция „Илюстрирани издания“, и отново затича. Почти се беше добрал до вратата, когато погледна през рамо и видя как счетоводителят се хвърля към него. Внезапно Валкирия изникна иззад рафтовете, а с дясната й ръка определено се беше случило нещо — цялата беше обвита в гърчещи и виещи се сенки. Момичето замахна, опашка от мрак се протегна към счетоводителя и се омота около крака му. Валкирия дръпна силно назад и мъжът рухна на земята.

Изръмжа, скочи на крака и се обърна към момичето, но Валкирия запрати срещу него вълна от сенки. Те го блъснаха, тялото му се тресна в отсрещната стена, но какво стана по-нататък Райън не видя, защото Валкирия го изблъска към аварийния изход. Противопожарната аларма се включи точно в момента, когато двамата изскочиха в тясната уличка на гърба на библиотеката. С дланта на Валкирия, притисната към гърба му, Райън спринтира към главната улица. Там, паркирала на непозволено място, стоеше блестяща черна кола, която сякаш ги чакаше. Изглеждаше стара, само че стара от онзи скъпоструващ чисто нов тип.

Валкирия отвори вратата на колата и наблъска момчето на задната седалка. Тя сама се метна зад волана, без да затваря шофьорската врата. Завъртя ключа и двигателят изрева, а момичето ловко се плъзна на мястото до шофьора и си закопча предпазния колан.

— Колана! — нареди и на Райън.

Момчето послушно закопча и своя колан. После погледна празното шофьорско място.

— Тя сама ли върви? — попита.

— Не ставай глупав — отвърна момичето, без да сваля поглед от библиотеката. — Той просто мрази аз да карам Бентлито, това е цялата работа.