Дерек Ланди - Краят на света

И тогава някой заподсвирква с уста.

Между книгите по рафтовете Райън видя, че някой бавно пристъпва по съседната пътека. Някой, облечен в черно. Някой, който си подсвиркваше. Момчето позна мелодията. Беше главната музикална тема от филмите за Хари Потър.

Иззад ъгъла на рафтовете се появи едно хубаво момиче. Високо, с дълга тъмна коса. Сигурно година или две по-голямо от Райън. Облечено в закопчана до горе куртка, плътно прилепнали панталони и ботуши, с пръстен на ръката. Всичко по нея беше черно. И изработено от материали, които момчето не можа да разпознае.

Момичето все така си подсвиркваше и докато си подсвиркваше, тъмните й очи се преместиха от Райън към Фоу, после към Мърси и Облоки, а след това и към счетоводителя. Когато погледът й падна върху счетоводителя, подсвиркването спря. Очите й отново се върнаха върху Райън.

— Здрасти — рече. — Казвам се Валкирия. Тези хора притесняват ли те?

Райън искаше да й каже да бяга, но се сети, че бандата ще я докопа за секунда.

Момичето погледна Фоу.

— Аз съм от Библиотечната охрана — почна. — Получихме доста доклади за невърнати навреме книги в този район, та ще се наложи да ви задам няколко въпроса. Може да свършим работата тук, а може и в центъра — там е по-широко и има свободен достъп до кафемашината.

Нещо не беше наред. Фоу не заплаши момичето в отговор, Мърси не обели и дума. Всъщност, Мърси и Облоки се заоглеждаха наоколо, сякаш очакваха появата на още някого. Дори счетоводителят сякаш застана нащрек.

— Наистина ли го искаш? — попита Фоу много тихо. — Тук? На публично място? Където всички тези невинни хорица могат сериозно да пострадат?

Хубавото момиче, Валкирия, само сви рамене.

— Просто търся как да ти съсипя деня, Винсънт. Ти решаваш. Да останеш и съответно да бъдеш смачкан от бой и хвърлен в килия или да се разкараш, на секундата при това. Незабавно.

— Готово — отвърна Фоу. — Само че взимаме Райън с нас.

Валкирия поклати отрицателно глава.

— Боя се, че Райън никъде няма да ходи.

— А. Е, ясно, тогава значи имаме проблем.

— Лошо.

— Взе ми думата от устата.

Валкирия направи рязко движение, сякаш изтласквайки въздуха с длан, въздухът действително потрепери, Фоу отхвърча назад и се блъсна в Мърси. Преди Райън да има време дори да се зачуди какво става, момичето го сграбчи и двамата вече тичаха по пътеките между рафтовете. Червен лъч изсъска край ухото на момчето, Райън изпищя и понечи да се хвърли на пода, но Валкирия не му позволи.

— Не спирай! — сопна му се.

Той се запрепъва отново подире й.

Чу се рев и трясък на преобърнати рафтове с книги. Райън хвърли поглед зад гърба си и видя как Облоки се запремята из въздуха, а напред пристъпи един мъж — висок, слаб мъж в тъмносин костюм и шапка борсалино, като онези на частните детективи в старомодните ноар филми 4 4 Ноар филм — термин, обозначаващ холивудските криминални драми от 30-те до 50-те години на XX век. — Б.ред. от трийсетте.

Нов поток червена енергия изсвистя през рафтовете отляво и Райън забрави на мига високия мъж и съсредоточи цялото си внимание върху това да не умре. Мърси го връхлетя и го блъсна, момчето се претърколи на пода, целият въздух излезе от дробовете му. Но пред него веднага застана Валкирия и се хвърли право срещу Мърси, която отвори широко уста насреща й и избълва нов червен лъч енергия. От устата си. От устата си .

Райън примигна.

Валкирия се гмурна под лъча, претърколи се ловко, скочи на крака и се блъсна с рамото напред в Мърси. Мърси изгрухтя, червеният лъч рязко секна и двете паднаха. Започнаха да се борят, ръгайки се с лакти и скубейки коси. Мърси стисна кичур от косата на Валкирия и дръпна, а Валкирия я тресна с чело право в лицето. Мърси изпищя от болка и ярост, а Валкирия изведнъж се озова отгоре й, здраво вкопчена, независимо колко силно Мърси се мъчеше да я свали от себе си. Момичето стисна здраво едната ръка на Мърси и направи някакво движение напред и нагоре — беше твърде бърза и Райън дори не успя да види какво точно става, но Валкирия някак си прехвърли единия си крак така, че обкрачи Мърси и сега дърпаше ръката й здраво назад. Лакътят се счупи с изпукване и Мърси зави, а Валкирия вече залиташе към Райън, сграбчи го и го вдигна на крака.

На Райън му се прииска точно в този момент да й каже нещо умно, но успя да изломоти само едно „Муу“. Не беше никак впечатляващо.

Край тях добрите хорица от библиотеката клякаха и търсеха прикритие или тичаха към изходите. Райън би дал мило и драго да му позволят да клекне и да се завре някъде. Всяка фибра на тялото му копнееше до болка за тъмен ъгъл, в който да рухне като тресящо се желе. Хубавото момиче обаче го държеше за ръката и го теглеше напред сред рафтовете и Райън внезапно се преизпълни с желанието за нищо на света да не се изложи пред нея. Затова насили краката си да останат на поста си и когато след миг Валкирия за пръв път се поколеба за посоката, той я изпревари.