Брандън Сандърсън - Стоманеното сърце

Хората бяха до един от надземните улици, в тъмни костюми и пъстри рокли. У тях имаше нещо старовремско. Мъжете носеха шапки. Видът им пряко контрастираше със стоманените сгради и далечното бумтене на модерния коптер на Правоприлагането. Елегантните хора изведнъж взеха да правят път на един мъж в яркочервен костюм на тънко райе, червена мека шапка и пелерина в тъмночервено и черно.

Свих се още малко. Този мъж носеше прякора Случайност. Той беше Епичен с ясновидски сили. Можеше например да познава числата, които ще се паднат при игра на зарове, или какво ще бъде времето. Освен това можеше да предусеща опасностите и така се беше издигнал до положението на Висш Епичен. Не можеш да убиеш такъв човек просто с пушечен изстрел. Той ще знае и ще избегне куршума. Силите му бяха толкова добре координирани, че можеше да избегне и картечна стрелба, отровена храна или влизане в сграда, която е заредена с експлозиви.

Висши Епични. Бяха адски трудни за убиване.

Случайност беше член на правителството на Стоманеното сърце на средно ниво, не беше част от най-вътрешния кръг като Повелителя на нощта, Зарево или Конфлукс. Но беше достатъчно силен, та да държи в страх повечето Низши Епични в града. Имаше дълго лице и закривен нос. Застана на тротоара пред игралния дом и запали цигара, докато останалите клиенти се изсипваха навън зад гърба му. На лактите му висяха две жени в тесни рокли.

Сърбяха ме ръцете да сваля пушката и да го прострелям. Той беше садистично чудовище. Твърдеше, че силите му действат най-добре, когато практикува изкуството екстиспиция — гадаене на бъдещето по вътрешностите на мъртви същества. Случайност предпочиташе човешките вътрешности и обичаше да са пресни.

Удържах се. В мига, когато решах да опитам да го застрелям, силите му щяха да се задействат. Случайност нямаше защо да се бои от един самотен снайперист. Сигурно мислеше, че изобщо няма от какво да се бои. Ако информацията ми беше вярна, в следващия час щеше да се докаже колко бърка той по въпроса.

Хайде , помислих аз. Сега е най-доброто време да се действа срещу него. Прав съм. Трябвада съм прав.

Случайност продължаваше да пуши и кимаше на някои минувачи. Нямаше телохранители. И за какво биха му послужили? На пръстите му блестяха пръстени, макар че богатството нямаше никакво значение за него. Дори и без правилата на Стоманеното сърце, които му позволяваха да вземе каквото пожелае, Случайност можеше да спечели цяло състояние във всеки игрален дом в кой да е ден.

Нищо не се случи. Дали пък не бърках? Бях толкова сигурен . Обикновено информацията на Билко беше достоверна. Из подземните улици вървеше мълва, че Възмездителите пак са в Нюкаго. Случайност беше човекът, в когото щяха да се прицелят. Знаех го. За мен изучаването на Възмездителите се беше превърнало в навик, може би дори в преследване. Аз…

Край Случайност мина една жена. Висока, стройна и руса, с тясна червена рокля с дълбоко деколте. Дори и с двете хубавици под ръка, Случайност се обърна и я зяпна. Тя позабави крачка и отвърна на погледа му. После се усмихна и продължи по пътя си, а хълбоците й се движеха като лък по струните на виолончело.

Не чух какво си казаха, но в крайна сметка новодошлата замени другите жени. Поведе Случайност по улицата. Шепнеше в ухото му и се смееше. Двете други жени изчакаха по-назад със скръстени ръце, без да смеят да се оплакват. Случайност не обичаше неговите жени да му отвръщат.

Това трябваше да е. Влязох по-навътре в алеята. Познавах отлично района. Тъкмо проучването на картите на квартала с театрите ме накара да закъснея. Стрелнах се край задната част на сградата вдясно от мен, като се придържах към сенките, и надзърнах от следващата алея тъкмо навреме да видя как жената и Случайност крачеха бавно по стоманения тротоар отпред.

Този квартал се осветяваше от окачени на стълбове лампи. Старите улични лампи бяха изцяло превърнати в стомана — с всичките им електроники и крушки. Вече не работеха, но бяха удобни за окачване на фенери.

Те хвърляха езерца от светлина, през които минаваше двойката. Затаих дъх и наблюдавах отблизо. Случайност със сигурност носеше оръжие. Костюмът му беше скроен така, че да крие издутината под мишницата.

Случайност не притежаваше никакви преки нападателни сили, ала това всъщност нямаше значение. Ясновидските му сили позволяваха винаги да улучва с пистолет, колкото и див да е изстрелът. Реши ли да те убие, разполагаш само с две секунди да реагираш, иначе си мъртъв.