Брандън Сандърсън - Стоманеното сърце

— Зададох ти въпрос — рече гръмотевично Стоманеното сърце. Той обърна Смъртоносното посочване, за да го гледа в очите. — Какво правиш тук?

Смъртоносното посочване се сгърчи, изпаднал в паника.

— Аз… аз…

Стоманеното сърце вдигна другата ръка и размаха показалец.

— Аз съм заявил претенциите си за този град, дребни Епичен. Той е мой . — Поспря за малко. — И правото да господствам над хората тук е мое , а не твое.

Онзи надигна глава.

Какво? , рекох си аз.

— Ти явно притежаваш сила, дребни Епичен — продължи Стоманеното сърце и погледна пръснатите из салона кости. — Ще приема подчинението ти. Бъди ми верен или умри.

Не повярвах на думите му. Те ме потресоха, както ме потресоха убийствата на Смъртоносното посочване.

Тези думи — бъди ми верен или умри — щяха да се превърнат в основата на неговото управление. Той погледна към салона и заговори с гръмовен глас.

— Сега аз съм императорът на този град. Сега се подчинявате на мен. Аз притежавам тази земя. Притежавам тези сгради. Когато плащате данъците си, парите идват при мен. Ако не се покорявате, ще умрете.

Не е възможно , казах си. Не. Не и той. Не можех да приема, че това невероятно създание е просто още един от тях.

И не бях само аз.

— Не трябва да е така — рече татко.

Стоманеното сърце се обърна, видимо изненадан да чуе един от скимтящите боязливи хора в салона да проговори.

Баща ми излезе напред с отпуснат край тялото си пистолет.

— Не — додаде той. — Виждам. Ти не си като другите. По-добър си от тях. — Той пристъпи напред и спря само на няколко крачки от двамата Епични. — Ти си тук, за да ни спасиш.

В салона цареше тишина. Чуваше се само хлипането на жената, която все още стискаше останките на мъртвото си дете. Тя безумно и напразно се мъчеше да събере всички кости, да не остави и едно прешленче да падне на пода. Дрехата й беше покрита с прах.

Външните врати се отвориха с трясък. Мъже в черни брони и с десантни пушки откриха огън.

По онова време правителството не се беше предало още. Мъчеха се да се преборят с Епичните, да ги подчинят на законите на простосмъртните. Когато човек си има работа с Епични, не се колебае и не преговаря. И те не правеха това. Влизаш, откриваш стрелба и се надяваш Епичният, срещу когото си тръгнал, да е подвластен на обикновените куршуми.

Баща ми отскочи встрани. Старите бойни инстинкти го накараха да опре гръб в една колона. Стоманеното сърце се извърна, развеселен, докато върху него се изсипваше вълна от куршуми. Отскачаха от кожата му, раздираха дрехите му, ала той оставаше съвършено невредим.

Съществуването на Епични като него принуди Съединените щати да приемат Закона за капитулацията, с който на Епичните се даваше пълен имунитет срещу преследване. Оръжията не засягаха Стоманеното сърце — ракети, танкове и най-модерните човешки оръжия не можеха дори да го одраскат. Дори и ако го заловяха, нямаше затвор, който да го удържи.

Накрая правителството обяви личностите като Стоманеното сърце за природни стихии като ураганите или земетресенията. Да опиташ да кажеш на Стоманеното сърце, че не може да вземе каквото иска щеше да е толкова напразно, колкото да прокараш закон, забраняващ на вятъра да духа.

В онзи ден в банката лично видях защо толкова много хора бяха решили да не се борят. Стоманеното сърце вдигна ръка. Около нея почна да сияе енергия с хладна жълта светлина. Смъртоносното посочване се прикриваше зад него и диреше подслон от куршумите. Явно се боеше от прострелване. Не всички Епични са неподвластни на стрелбата. Само най-могъщите.

Стоманеното сърце освободи взрив от бяло-жълта енергия от ръката си и изпари група войници. Последва хаос.

Войниците се скатаха из ъглите; дим и късове камък се разлетяха из въздуха. Един войник изстреля някаква ракета от оръжието си. Ракетата мина край Стоманеното сърце — който продължаваше да удря противниците си с енергия — удари задната страна на банката и отвори разположения там трезор.

Разхвърчаха се горящи банкноти. Монети се пръснаха във въздуха и затракаха по земята.

Викове. Писъци. Лудост.

Войниците умряха бързо. Продължавах да се свивам в стола, притиснал ушите си с длани. Всичко беше толкова шумно .

Смъртоносното посочване още стоеше зад Стоманеното сърце. И както го наблюдавах, той се усмихна, после протегна ръце, пресягайки се към врата му. Не знаех какво планира да направи. Може би имаше и вторична сила. Повечето Епични с подобна мощ разполагаха с повече от една сила.