Ришел Мийд: Индигова магия

Заковах се на място. И внезапно ме обля гняв. Стига толкова. Чувствах се безкрайно изтощена и всичко ме болеше. Тя ме бе довлякла тук посред нощ, а сега имаше нахалството да ми заявява подобно нещо, след като отлично знаеше какво е отношението ми към магията. Имаше и нещо по-лошо — думите й ме изплашиха. Какво общо имах аз с това? Магията си беше нейна, проблемът — също. При все това ми бе заповядала да я придружа дотук с такава настоятелност, с такава увереност, сякаш едва ли не аз бях причината да се озовем сред тази мрачна пустош.

— Госпожо… — понечих да я заговоря.

Госпожа Теруилиджър рязко се извърна и се наведе към мен. Разделяха ни само няколко сантиметра. Преглътнах смутено гневните думи, които се бях наканила да изрека. Никога не я бях виждала такава. Не, не беше точно плашеща, ала от нея струеше напрегнатост, която не бях виждала никога досега. Жената пред мен изглеждаше напълно различна от познатата ми размъкната учителка, която познавах. Освен това изглеждаше… изплашена. На живот и смърт.

— Сидни — заговори тя, наричайки ме с малкото ми име, което правеше рядко, — позволи ми да те уверя, че това не е някакъв номер от моя страна. Ти ще подобриш уменията си, независимо дали ти харесва, или не. И не защото съм жестока. Не защото се опитвам да изпълня някакво свое егоистично желание. Не е и защото мразя да гледам как прахосваш възможностите си.

— Тогава, защо? — попитах със слаб глас. — Защо трябва да науча повече?

Поривът на вятъра шепнеше в нощта около нас, издухвайки няколко от сухите листа и цветя в косите ми. Сенките ни изглеждаха странно зловещи, а лунната светлина и блясъкът на звездите, които допреди малко смятах за толкова божествено красиви, сега ми се струваха студени и безчувствено далечни.

— Защото — заяви госпожа Теруилиджър — всичко е заради твоята собствена защита.

След това госпожа Теруилиджър не пожела да ми каже нищо повече. Откара ни до „Амбъруд“ и изглежда, едва забелязваше присъствието ми. Не спираше да си мърмори разни неща като: „Няма достатъчно време“ и „Нужни са повече доказателства“. Когато най-после спря колата пред общежитието, за да ме остави, се опитах да я притисна за повече информация.

— Защо казахте, че било за моя защита? — попитах. — От какво трябва да се пазя?

Отново бяхме паркирали на платното за противопожарните коли и върху лицето й все още бе изписано онова отнесено изражение.

— Ще ти обясня по-късно, по време на утрешното ни извънкласно занятие.

— Няма да съм там — напомних й. — Заминавам веднага след редовните часове. Забравихте ли? Трябва да хващам самолет. Миналата седмица ви споменах. Както и вчера. И по-рано днес. Това я изтръгна от унеса й.

— Така ли? Добре, тогава. В такъв случай предполагам, че ще трябва да направим това, което се налага. Ще видя какво имам за теб и ще ти го дам утре сутринта.

След това я оставих и отидох да си легна, не че ми оставаше много време за сън. И когато на следващата сутрин се появих за часа й по история, тя бе спазила обещанието си. Преди звънецът да звънне, приближи до моя чин и ми подаде стара книга с напукана кожена подвързия. Заглавието беше на латински и в превод означаваше: „Елементи на битката“. От него по гърба ми полазиха студени тръпки. Едно е да правиш магии за светлина и да станеш невидим. В тях имаше практическо приложение, което почти можех да разбера и оправдая. Но бойни магии? Нещо ми подсказваше, че ще имам малки затруднения с тях.

— Прочети материала по време на полета — инструктира ме госпожа Теруилиджър. Говореше с обичайния си отнесен и школуван глас, но зърнах в очите й отблясък на безпокойството й от предишната нощ. — Съсредоточи се върху първия раздел. Предполагам, че както винаги, ще проучиш задълбочено и старателно текста — дори повече от обикновено.

Никой от пристигащите ученици не ни обръщаше внимание. Последният ми час за деня беше извънкласното ми занятие по древна история, което тя водеше. Доста често госпожа Теруилиджър използваше урока като пасивно–агресивен метод, за да ме посвети в тайните на магическото изкуство. Така че беше нещо съвсем обичайно да ми дава подобни книги.

— И — додаде тя — ще бъде изключително полезно, ако успееш да откриеш къде се намира онзи квартал.

За няколко секунди останах безмълвна. Да открия някакъв квартал в огромния район на Лос Анджелис?

— Това… е много обширно пространство за търсене — отвърнах накрая, като подбирах внимателно думите си заради свидетелите наоколо.