Ришел Мийд: Индигова магия

— Добре — промълвих, като отново се съсредоточих върху настоящата задача. Внимателно положих кръста на земята, като се опитах да изтрия от мислите си спомена за онези зелени очи. — За магията, която само аз мога да направя. И пак ще попитам — защо само аз?

Защото магията трябва да бъде направена от девственица — обясни госпожа Теруилиджър. Постарах се да запазя безизразна физиономия. От думите й следваше, че самата тя не е такава, но дори това да бе нормално за една четирийсетгодишна жена, не желаех да си губя времето с подобни разсъждения. — Има и още нещо: личността, която търсим, се е скрила от мен, издигайки защитна стена помежду ни. Но теб не те очаква.

Сведох поглед към огледалото на земята и разбрах.

— Това е магия за отгатване. Защо не прибегнем пак до онази, която вече направих?

Не че изгарях от нетърпение да повторя онази магия. Бях я използвала, за да открия някого и заради това бях принудена с часове да съзерцавам купа с вода. При все това, сега, след като вече знаех как става, бях сигурна, че отново ще мога да я направя. Освен това, никак не ми допадаше идеята да се впускам в нова магия, за която нямах никаква представа. Заклинанията и тревите бяха едно, но какво още можеше да поиска тя от мен? Да изложа душата си на опасност? Да пожертвам кръвта си?

— Онази магия действа само за някого, когото познаваш — обясни ми учителката. — Тази ще ти помогне да намериш някого, когото никога не си виждала.

Намръщих се. Макар да не харесвах магиите, обичах да решавам всякакви проблеми — а загадките, които често произхождаха от дадена магия, ме интригуваха.

— А тогава как ще разбера кого да търся?

Госпожа Теруилиджър ми подаде една снимка. Очите ми вече се бяха приспособили към тъмнината и аз видях лицето на млада и красива жена. Порази ме удивителната й прилика с моята учителка, макар че първоначално не бе така очебийна. Вместо лишената от блясък кестенява коса на госпожа Теруилиджър, косата на тази жена беше много тъмна, почти черна.

Освен това, беше много по-привлекателна и сексапилна, облечена в черна вечерна сатенена рокля, напълно различна от обичайното размъкнато, хипарско одеяние на госпожа Теруилиджър. Ала въпреки тези ясно доловими разлики, двете жени притежаваха едни и същи високи скули и орлови очи.

Вдигнах поглед от огледалото.

— Имате роднинска връзка.

— Тя е по-голямата ми сестра — потвърди госпожа Теруилиджър със забележително спокоен тон. По-голяма? Бих казала, че тази жена е поне с десетина години по-млада.

— Изчезнала ли е? — попитах. При предишното използване на магия за отгатване трябваше да открия една похитена приятелка.

Госпожа Теруилиджър присви устни.

— Не и по начина, за който си мислиш. — Измъкна от бездънната си торба малка книга с кожена подвързия и я отвори на предварително отбелязаната страница. Взрях се в пасажа, който сочеше пръста й, и различих ръкописни думи на латински, описващи огледалото и сместа от треви, които тя изсипа върху мен. Следваха указания как точно да се използва магията. Слава богу, не включваха кръвопускане.

— Изглежда прекалено просто — изрекох с нескрито подозрение. Вече знаех, че магиите, състоящи се от няколко стъпки и малко компоненти, обикновено изискват много психическа енергия. Бях припаднала след онази магия за отгатването.

Тя кимна, явно досетила се за мислите ми.

— Ще ти е нужна повече енергия, за да се съсредоточиш — повече, отколкото предишния път. Но колкото и да не ти се ще да го чуеш, твоята сила е нараснала достатъчно и навярно сега ще се справиш по-лесно от преди.

Намръщих се. Беше права. Не исках да го чуя.

Или исках?

Част от мен знаеше, че не бива да продължавам с тази лудост. Но друга част се боеше, че ако не й помогна, ще ме изостави в тази пустош. А трета изгаряше от нездраво любопитство да види как всичко това ще проработи.

Поех дълбоко дъх, преди да изрека заклинанието от книгата и след това поставих снимката в средата на огледалото.

После повторих заклинанието и махнах снимката. Наведох се напред и се втренчих в бляскавата повърхност, опитвайки се да избистря съзнанието си и да се слея духом с мрака и лунната светлина. През мен премина прилив на енергия, при това много по-бързо, отколкото очаквах. Но в огледалото нищо не се промени. От него ме гледаше единствено моето отражение. Слабата светлина притъпяваше блясъка на русата ми коса, която изглеждаше ужасно заради спането и заради стръковете изсушени треви, стърчащи от кичурите.