Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия към Колелото на времето)

— През последните няколко дни си стоя в стаите — отвърна той и отново погледна към вратата. — Не знам колко ще мога да следя.

Тя изсумтя неволно. Уж й обещаваше помощ, а се притесняваше от дамата си. Навярно не беше това, за което го мислеше. Но с друг, по-добър не разполагаше.

— Не ти. — Гостуването й тук скоро щеше да се разнесе в целия Айездайшар, ако вече не беше се разчуло, но ако го забележеха, че следи Мириън… Това щеше да е пълно бедствие, дори тя да беше невинна като бебе. — Мислех, че можеш да помолиш някои от малкиерите, които, както разбирам, са се събрали тук да те последват. Някой с остър поглед и сдържан език. Това трябва да остане в пълна тайна.

— Нямам следовници — рязко отвърна той. Отново се озърна към вратата. Изведнъж сякаш се почувства много уморен. Не се отпусна, но отиде до камината и опря до нея меча си бавно, като обзет от крайно изтощение човек. Застана с гръб към нея и каза: — Ще помоля Букама и Рин да я следят, но за тях не мога да обещая. Само това мога да направя за теб.

Моарейн потисна яда си. Дали бе всичко, което можеше, или всичко, което искаше… но нямаше право да го принуждава.

— Букама — отвърна тя. — Само той. — Ако можеше да се съди по това как се държеше около нея, Рин щеше само да зяпа Мириън и едва ли щеше да види или чуе нещо. И то ако не си признаеше какво прави в мига, в който Мириън го забележи. — И не му казвай защо.

Той извърна рязко глава към нея, но после кимна. И отново не зададе въпросите, които повечето хора щяха да зададат. След като му обясни как да й съобщава — с бележки по нейната слугиня, Сюки — тя се замоли наум дано да не е направила фатална грешка.

След като се върна в покоите си, разбра колко бързо се е пръснала мълвата. В дневната Сюан поднасяше сладкиши на някаква висока жена в светлозелена рокля, още почти момиче, с черна коса, стигаща чак до бедрата й, и малка синя точица на челото, горе-долу на мястото, където висеше кесиерата на Моарейн. Лицето на Сюан беше гладко, но гласът й се беше стегнал, докато ги представяше една на друга. Лейди Исел бързо обясни защо.

— Всички в двореца говорят, че си Айез Седай — заяви тя и изгледа със съмнение Моарейн. Не стана, а за реверанси да не говорим, дори намек за поклон нямаше. — Ако е така, трябва ми помощта ти. Искам да отида в Бялата кула. Майка ми иска да ме омъжи. Нямам нищо против Лан за мой карнейра, стига майка ми вече да не беше негова, но когато се оженя, смятам, че той ще бъде един от моите Стражници. Ще бъда от Зелената Аджа. — И изгледа намръщено Сюан. — Недей да ме гледаш така, момиченце. Я застани ей там и чакай, докато не те повикат. — Сюан застана пред камината, с вкочанен гръб и скръстила ръце под гърдите си. Никоя истинска слугиня нямаше да стои така — или да се въси така, — но Исел вече не я забелязваше — Хайде, седни, Моарейн — продължи с усмивка хлапачката, — и ще ти кажа какво искам от теб. Стига наистина да си Айез Седай, разбира се.

Моарейн зяпна. Канеха я да седне в собствената й дневна. Това глупаво дете определено подхождаше на Лан, поне що се отнася до нахалството. Неин карнейра? Това на Древната реч означаваше „първия“, но тук явно значеше нещо друго. Не това, което изглеждаше, разбира се; дори тези малкиери не можеше да са чак такива особняци! Тя седна и каза сухо:

— Избирането на Аджа ще трябва да почака поне докато не бъдеш проверена, за да се разбере дали изобщо има смисъл да те пращат в Кулата. Няколко минути и ще се определи дали можеш да се научиш да преливаш и каква е потенциалната ти мощ, ако…

Момичето я прекъсна грубо:

— О, провериха ме отдавна. Айез Седай каза, че ще бъда много силна. Отвърнах й, че съм на петнайсет, но тя разбра истината. Не разбирам защо не мога да отида в Кулата на дванайсет, щом искам. Майка ми побесня. Винаги е казвала, че един ден трябва да стана кралица на Малкиер, но това означава да се омъжа за Лан, нещо, което не искам, дори и майка ми да не беше неговата карнейра. Ако ти й кажеш, че трябва да отида в Кулата, ще трябва да те послуша. Всички знаят, че Айез Седай взимат всяка жена, която искат да обучат, и никой не може да ги спре. — Пълните й устнички се нацупиха. — Ти все пак си Айез Седай, нали?

Моарейн мина на упражнението с розовата пъпка.

— Ако искаш да ходиш в Тар Валон, заминавай. Определено нямам време да те придружавам. Тук ще намериш други Сестри, за които няма да имаш съмнения. Сюки, би ли изпратила лейди Исел навън? Не се съмнявам, че тя не иска да бави заминаването си, докато я хване майка й.