Робърт Джордан - Прероденият дракон

Педрон Ниал беше човек на хладната логика и можеше разумно да прецени как би изглеждала Тармон Гай-дон. Озверели тролокски орди, сипещи се на юг от Великата Погибел, както е било по времето на Тролокските войни, преди две хиляди години, с мърдраали начело и може би дори с нови човешки Властелини на ужаса измежду Мраколюбците. Човечеството, разпокъсано на държавици, боричкащи се помежду си, не би устояло на това. Но той, Педрон Ниал, щеше да обедини човечеството под пряпорците на Чедата на Светлината. Щяха да се появят нови легенди, разказващи как Педрон Ниал се е сражавал в Тармон Гай-дон и е победил.

— Първо — измърмори той — пусни побеснял лъв по улиците.

— Побеснял лъв?

Ниал се обърна рязко. Един дребен кокалест мъж с огромен клюнест нос се промуши иззад провесените на стената знамена. Мерна се процеп на съвсем леко открехнат параван, след което се затвори и знамената отново провиснаха на стената.

— Ордийт — сряза го Ниал, — показах ти този проход, за да можеш да влизаш тук, когато те повикам, без за това да разбере половината крепост, но не и за да ме подслушваш.

Ордийт се поклони и прекоси плавно залата.

— Да подслушвам ли, велики лорде? Никога не бих си позволил такова нещо. Просто току-що пристигнах и неволно дочух последните ви слова. Нищо повече.

На лицето му бе изписана подигравателна усмивка, но тя, доколкото знаеше Ниал, никога не го напускаше, дори тогава, когато Ордийт нямаше основание да мисли, че някой го наблюдава.

Само преди месец, посред лютата зима, мършавият дребничък мъж беше пристигнал в Амадиция, наметнат с дрипи и премръзнал, и по някакъв начин беше успял с уговорки да си пробие път през всички пазачи до самия Педрон Ниал. Той, изглежда, знаеше за събитията на Томанска глава, неща, които липсваха в обемистите, макар и неясни доклади на Карридин или в разказа на Биар, или в което и да е друго донесение или мълва, стигнала до ушите на Ниал. Името му бе лъжовно, разбира се. На Древния език Ордийт значеше „Дървочръв“. Когато обаче Ниал го бе предизвикал на тази тема, единственото, което той отвърна, бе: „Всички сме забравили кои сме били. Горчив е животът.“

Но че беше умен, беше. Тъкмо той бе помогнал на Ниал да разгадае схемата, изпъкваща на фона на събитията.

Ордийт пристъпи до масата и вдигна една от рисунките. Разви я достатъчно, за да разкрие лика на младежа, и усмивката му се изкриви почти в гримаса.

Ниал все още изпитваше раздразнение, че мъжът е влязъл неканен.

— Един Лъжедракон ти се струва смешен, Ордийт? Или те плаши?

— Лъжедракон ли? — отвърна тихо Ордийт. — Да. Да, разбира се, как иначе. Какво друго би могъл да бъде? — Пронизителният му смях опна нервите на Ниал. Понякога му се струваше, че Ордийт е побъркан.

„Но че е умен, умен е, побъркан или не.“

— Какво искаш да кажеш, Ордийт? Говориш така, сякаш го познаваш.

Ордийт се сепна, сякаш бе забравил, че говори със самия лорд-капитан командир.

— Да го познавам ли? О да, познавам го. Казва се Ранд ал-Тор. Идва от Две реки, затънтен край на Андор, и е Мраколюбец толкова затънал в Сянката, че и половината да научите за него, душата ви ще се сгърчи.

— Две реки — отрони замислено Ниал. — Споменаха ми за друг Мраколюбец оттам, друг младеж. Странно е, като си помисли човек, че Мраколюбци произхождат от едно такова място. Но какво пък, те наистина са навсякъде.

— Друг ли, велики лорде? — каза Ордийт. — От Две реки? Да не ще да е Матрим Каутон или Перин Айбара? Те са му връстници и са редом с него в злото.

— Ставаше дума за Перин — отвърна навъсен Ниал. — Трима били, казваш? Нищо друго не иде от Двете реки, освен вълна и табак. Едва ли има друго населено място на света, което да е толкова изолирано.

— В един голям град Мраколюбците трябва да крият същността си. Налага им се да се срещат с други люде, със странници, идещи от други места, които после си отиват и разнасят това, което са видели. Но в тихите селца, откъснати от света, където ходят само малцина, и то рядко… може ли да се измислят по-подходящи места, където всички да са Мраколюбци?

— Откъде знаеш имената на трима Мраколюбци, Ордийт? Трима Мраколюбци от най-затънтения край на света. Твърде много тайни пазиш в ума си, Дървочръв, и вадиш от ръкава си повече изненади и от веселчун.

— Как може един човек да каже всичко, което знае, велики лорде? — отвърна дребният човечец. — Ще бъде само празно дърдорене, докато няма полза от него. Но ще ви кажа следното, велики лорде. Този Ранд ал-Тор, този Дракон, има дълбоки корени в Две реки.