Робърт Джордан - Прероденият дракон

— Милорд-капитан командир — възрази Карридин. — Та как можех да предвидя какво ще се случи? Още един Лъжедракон. Тарабон и Арад Доман най-сетне вдигнали се на бран един срещу друг, след толкова дълго време, в което само си ръмжаха. И Айез Седай, най-сетне разкрили истинската си същност, след три хиляди години спотайване! И все пак не всичко е загубено. Мога да намеря и унищожа този Лъжедракон, преди последователите му да се обединят. А след като тарабонците и доманците се омаломощят взаимно, те могат да бъдат прочистени от равнината, без…

— Не! — сряза го Ниал. — Твоите кроежи се провалиха, Карридин. Може би още сега трябва да те предам в ръцете на собствените ти Разпитвачи. Върховният инквизитор не би възразил — той изгаря от желание да намери някого, когото да обвини за случилото се. Вярно, никога не би посочил с пръст един от своите, но се съмнявам, че би се поколебал, ако аз произнеса името ти. Няколко дни разпит и ще признаеш какво ли не. Дори сам ще се назовеш Мраколюбец. Само за седмица ще се озовеш под секирата на палача.

По челото на Карридин изби пот.

— Милорд-капитан командир… — Той преглътна. — Милорд-капитан командир, изглежда, иска да каже, че има и друг начин. Стига само да го изрече, заклел съм се, ще се подчиня.

„Сега — помисли си Ниал. — Сега е моментът да се хвърли зарът.“ Тръпки пробягаха по кожата му, сякаш се бе озовал насред бойното поле и всеки човек на сто крачки околовръст бе негов враг. Лорд-капитан командирите не отиваха под секирата на палача, но за не един от тях се знаеше, че е умрял внезапно и неочаквано, оплакан набързо и ловко подменен от мъж, изповядващ не толкова опасни идеи.

— Чедо Карридин — заяви той решително, — ти ще се погрижиш на всяка цена този Лъжедракон да не загине. И ако се случи някоя Айез Седай да му се противопостави, наместо да го подкрепя, ще използваш своите „ножове в тъмното“.

Инквизиторът зяпна, но бързо се овладя и изгледа Ниал замислено.

— Да се убие една Айез Седай е дълг, но… да позволя един Лъжедракон да скита на воля? Това… това би било… предателство. И скверност.

Ниал въздъхна дълбоко. Почти усети невидимите ножове, чакащи в мрака. Но вече бе влязъл в играта.

— Не е предателство да се направи това, което трябва да се направи. И дори скверността може да бъде изтърпяна заради една кауза. — Само тези две изречения бяха достатъчни, за да го убият. — Знаеш ли как да обединиш хората зад себе си, чедо Карридин? Знаеш ли кой е най-бързият начин? Не знаеш? Пускаш лъв — побеснял лъв — по улиците. И когато паниката обхване хората, когато ги накара да се напикават от ужас, им казваш кротко, че ти ще се справиш с него. После го убиваш и заповядваш да провесят леша му на място, където всички да могат го видят. Преди да им остане време да помислят, отдаваш друга заповед, и всички ще й се подчинят. И ако продължиш да се разпореждаш, те ще продължат да ти се подчиняват, защото ти ще си онзи, който ги е спасил, а има ли по-добър предводител от онзи, който ги е спасил?

Карридин помръдна колебливо.

— Да не смятате да… да се завземе всичко, милорд-капитан командир? Не само Равнината на Алмот, но също така и Тарабон, и Арад Доман?

— Каквото смятам, на мен е дадено да знам. На теб се полага да се подчиниш, така, както си се заклел. Очаквам да чуя, че тази нощ към равнината са пратени вестоносци на бързи коне. Сигурен съм, че знаеш с какви слова да нагласиш заповедите си така, че никой да не заподозре това, за което не бива да се досети. Ако се налага да ударите някого, то нека това да са тарабонците и доманците. Няма да е от полза те да убият моя лъв. Не, в името на Светлината, ние сме длъжни силом да наложим мира между тях.

— Както заповяда милорд-капитан командирът — отвърна бързо Карридин. — Слушам и се подчинявам. — Твърде бързо.

Ниал хладно се усмихна.

— В случай че клетвата ти не е достатъчно силна, знай следното. Ако този Лъжедракон загине преди аз да разпоредя неговата смърт, или ако бъде пленен от вещиците на Тар Валон, ще те намерят някоя заран с кама в сърцето. И ако ме сполети някой… нещастен случай — дори ако се случи да умра от старост — ти няма да ме надживееш с повече от месец.

— Милорд-капитан командир, заклел съм се да се подчинявам…

— Така е — отряза го Ниал. — Гледай добре да го запомниш. Сега върви!

— Както заповяда милорд-капитан командирът. — Този път гласът на Карридин не прозвуча толкова твърдо.

Вратата зад инквизитора се затвори. Ниал потри длани. Усети хлад. Зарът се въртеше и не можеше да се каже колко точици ще се окажат отгоре, когато спре. Последната битка наближаваше. Не Тармон Гай-дон от сказанието, с Тъмния на свобода, за да се изправи срещу Преродения Дракон. Не това, сигурен беше. Айез Седай от Приказния век може и да бяха прокопали дупка в затвора на Тъмния в Шайол Гул, но Луз Терин Родоубиеца и неговите Сто етаири отново я бяха запечатали. Противоударът бе покварил завинаги мъжката половина на Верния извор и ги бе довел до лудост, и така започнало Разрушението, но само един от онези древни Айез Седай е можел да извърши такива неща, каквито и десет от днешните вещици на Тар Валон, взети заедно, не биха могли. Печатите, които бяха поставили, щяха да издържат.