Робърт Джордан - Прероденият дракон

„Но бедното ти въображение не би ти стигнало.“

Нямаше какво повече да научи от този човек.

— Ти се справи добре, чедо Биар. Напомни ми, че трябва да те оставя да предадеш за смъртта на Джефрам Борнхалд на неговия син. Дейн Борнхалд е с Еамон Валда… край Тар Валон, според последните донесения. Можеш да се присъединиш към тях.

— Благодаря ви, милорд-капитан командир. Покорно благодаря. — Биар стана и се поклони дълбоко, поколеба се за миг и добави: — Милорд-капитан командир, ние наистина бяхме предадени. — Омразата придаде на гласа му острота на режещ трион.

— От онзи Мраколюбец, за когото ми каза ли, чедо Биар? — Той самият не съумя да притъпи остротата в собствения си глас. Цяла година планиране лежи в руини сред труповете на хиляда чеда, а Биар му приказваше само за онзи. — Младият ковач, когото сте видели само два пъти, онзи Перин от Две реки ли?

— Да, милорд-капитан командир. Не знам точно как, но съм сигурен, че той е виновен. Просто го знам.

— Ще видя какво може да се направи с него, чедо Биар. — Биар отново отвори уста, но Ниал вдигна тънката си ръка и го прекъсна. — Можеш да ме освободиш от присъствието си. Веднага. — Мъжът с мършавото лице нямаше друг избор, освен да се поклони отново и да напусне.

Щом вратата се затвори зад гърба му, Ниал се отпусна в стола. Какво бе предизвикало омразата на Биар към този Перин? Имаше твърде много Мраколюбци, за да си хаби човек силите в омраза само към един. Твърде много Мраколюбци, нависоко и ниско, криещи се зад лицемерни езици и открити усмивки, служещи на Тъмния. Все пак още едно име, прибавено към списъците, нямаше да навреди.

Той се помръдна на твърдия стол е висок гръб, за да намести престарелите си кости. Не за първи път разсеяно си помисли, че може би една възглавничка няма да е кой знае каква проява на лукс. И не за първи път прогони тази мисъл от ума си. Светът се сгромолясваше в хаос и той нямаше време да се грижи за старостта си.

Остави всички признаци, предзнаменуващи гибел, да се завихрят в ума му. Война бе обхванала Тарабон и Арад Доман. Гражданска война раздираше Кайриен, треската на войната се надигаше и в Тийр и Иллиан, тези стари противници. Вероятно всички тези събития сами по себе си не означаваха нищо — войните ги водеха хора, — но пък обикновено те избухваха една подир друга. А освен войната на Лъжедракона някъде в Равнината на Алмот друга разкъсваше Салдеа, а трета опустошаваше Тийр. Три наведнъж. „Всички те трябва да са Лъжедракони. Не може да е иначе!“

Дузини други дребни нещица още, някои може би само празни слухове, но събрани наедно с останалите… Съобщения за поява на айилци на запад, чак до Муранди и Кандор. Само по двама-трима на едно място, но един или хиляда, айилците бяха излизали извън Пустошта само веднъж през всичките години след Разрушението. Само по време на Айилската война бяха напускали своята безлюдна и дива земя. Ата-ан Миере, Морският народ. За тях разправяха, че пренебрегвали търговията в търсене на знаци и знамения — за какво, не казваха точно — плавайки с полупразни и дори съвсем празни кораби. Иллиан бе свикал Великия лов на Рога за първи път от почти четиристотин години, бе изпратил Ловците да търсят Рога на Валийр, който според Пророчеството щял да призове мъртви герои от гроба, за да се сражават в Тармон Гай-дон, Последната битка срещу Сянката. Носеше се мълва, че дори огиерите, винаги толкова затворени, че повечето обикновени хорица ги смятаха за легенда, свиквали събрания между отдалечените си стеддинг.

Но най-тревожното бе, че Айез Седай бяха излезли наяве. Говореше се, че са изпратили няколко от сестрите си до Салдеа, за да се противопоставят на Лъжедракона Мазрим Таим. Колкото и рядко да се срещаше това при мъжете, Таим можеше да прелива Единствената сила. Това само по себе си бе достойно за страх и презрение и малцина смятаха, че такъв мъж може да бъде надвит без помощта на Айез Седай. По-добре да се позволи помощта на Айез Седай, отколкото да се озовеш пред лицето на неизбежните ужаси, когато той обезумееше, а такива мъже неизбежно обезумяваха. Но Тар Валон очевидно бе изпратил други Айез Седай, за да подкрепят другия Лъжедракон при Фалме. Нищо друго не можеше да обясни фактите.

Схемата вледени мозъка в костите му. Хаосът се умножаваше; нечувани от столетия неща се сбъдваха отново и отново. Целият свят сякаш набъбваше, бълбукаше до точката на кипене. Беше му ясно. Последната битка наистина настъпваше.

Плановете му бяха рухнали, плановете, които щяха да му осигурят име сред Чедата на Светлината за стотици поколения напред. Но смутът означаваше възможност и той имаше нови планове, с нови цели. Стига да имаше сила и воля да ги осъществи. „О, Светлина, позволи ми да остана жив достатъчно дълго.“