Робърт Джордан - Прероденият дракон

Отчетливо почукване на вратата го измъкна от мрачните му мисли и той каза отсечено:

— Влез!

Слуга в сюртук и панталони в златисто и бяло се промъкна през прага с ниски поклони. С очи, приковани в пода, той обяви, че Джайчим Карридин, Помазаник на Светлината, Инквизитор на Ръката на Светлината, е дошъл по заповед на лорд-капитан командира. Карридин се появи по петите на слугата, без да изчака Ниал да проговори, и той даде знак на слугата да напусне.

Още преди вратата да се затвори, Карридин коленичи, просвайки около себе си снежнобялото си наметало. Зад слънчевия изгрев на гърдите на плаща се показваше пурпурната овчарска гега на Разпитвачите.

— Както заповядахте, милорд-капитан командир — заяви той с твърд глас, — върнах се от Тарабон.

Ниал за миг го изгледа изпитателно. Карридин беше висок мъж в разцвета на силите си, с леко посивяваща коса, добре сложен и здрав. Тъмните му, дълбоко хлътнали очи излъчваха, както винаги, дълбока вещина. Дори и не примигна пред изпитателния поглед на лорд-капитан командира. Малцина мъже имаха толкова ясно съзнание и толкова здрави нерви. Карридин бе коленичил и очакваше така спокойно, сякаш ставаше дума за нещо ежедневно, да му се нареди с хладна учтивост да докладва и да се върне без забавяне и без обяснения в Амадор. Но пък за Джайчим Карридин се разправяше, че може да надвие с търпението си и камък.

— Стани, чедо Карридин — каза и Ниал и когато другият мъж се изправи, добави: — Получих смутни вести от Фалме.

Преди да отговори, Карридин оправи гънките на наметалото си. Гласът му препусна по ръба на подобаващия респект, и все пак той сякаш говореше с равен на себе си, а не на човек, комуто се е заклел да се подчинява до смъртта си.

— Милорд-капитан командир има предвид вестите, донесени от чедото Джарет Биар, заместника на лорд-капитан Борнхалд?

Лявото око на Ниал потрепна в изблик на гняв. Предполагаше, че само трима мъже знаят, че Биар е в Амадор, и че никой, освен самия него не знае откъде е дошъл.

— Не бъди прекалено умен, Карридин. Страстта ти да знаеш всичко може един ден да те отведе в ръцете на собствените ти Разпитвачи.

Карридин реагира на това прозвище само с леко свиване на устните.

— Милорд-капитан командир, Ръката търси истината навсякъде, за да служи на Светлината.

„Да служи на Светлината.“ Не да служи на Чедата на Светлината. Всички Чеда служеха на Светлината, но Педрон Ниал често се чудеше дали Разпитвачите изобщо се смятат за част от Чедата.

— И каква истина имаш за мен относно онова, което се е случило във Фалме?

— Мраколюбци, милорд-капитан командир.

— Мраколюбци ли? — В усмивката на Ниал нямаше и сянка от веселие. — Само преди няколко седмици получих донесение от теб, че Джефрам Борнхалд бил слуга на Тъмния, понеже придвижил бойците си на Томанска глава въпреки твоите заповеди. — Гласът му стана заплашително тих. — Нима искаш да повярвам, че Борнхалд, като Мраколюбец, е повел Чедата към тяхната гибел, да се сражават с други Мраколюбци?

— Дали е бил Мраколюбец, или не, никога не ще се узнае — отвърна уклончиво Карридин, — понеже умря, преди да бъде изправен на разпит. Тъмни са козните на Сянката. Но че тези, които превзеха Фалме, са Мраколюбци, за това нямам никакво съмнение. Мраколюбци и Айез Седай, в поддръжка на Лъжедракон. Тъкмо Единствената сила унищожи Борнхалд и хората му, точно тъй, както унищожи войските, пратени от Тарабон и Арад Доман срещу Мраколюбците във Фалме.

— А какво ще кажеш за приказките, че онези, които завзели Фалме преди това, дошли откъм Аритския океан?

Карридин поклати глава.

— Милорд-капитан командир, хората разнасят какви ли не слухове. Някои твърдят, че това били войските, които Артур Ястребовото крило пратил през океана преди хиляда години, върнали се с претенции да възстановят правото си върху тамошните земи. Други дори твърдят, че били видели във Фалме самия Артур Ястребовото крило. И половината герои от легендите, освен него. Западът кипи, от Тарабон до Салдеа, и стотици нови слухове бълбукат като мехури на повърхността всеки нов ден, все по-дръзки от предишните. Тези тъй наречени Сеанчан не бяха нищо повече от поредната измет Мраколюбци, сбрани в поддръжка на един Лъжедракон, само че този път с откритата подкрепа на Айез Седай.

— С какво доказателство разполагаш? — Ниал придаде на гласа си нотка на съмнение. — Имаш ли пленници?

— Не, милорд-капитан командир. Както чедото Биар несъмнено ви е уведомил, Борнхалд успя да ги уязви достатъчно тежко и те се пръснаха. И, разбира се, никой от онези, които разпитахме, не би признал, че поддържа един Лъжедракон. Колкото до доказателство… то се изразява в две части. Ако милорд-капитан командирът ми позволи…