Робърт Джордан - Прероденият дракон

— Гарван!

Като проклятие.

Главата на Перин се стрелна нагоре. Голяма черна птица кръжеше над горските върхари, няма и на стотина крачки от тях. Плячката й можеше да е някой леш в снега или някое дребно животно, но Перин не можеше да рискува. Птицата като че ли не ги забеляза, но приближаващият се към тях ездач скоро щеше да се окаже в полезрението й. Вдигна лъка, изпъна го — перата на стрелата докоснаха бузата и ухото му — и пусна тетивата в едно плавно движение. Смътно долови звъна на лъковете край себе си — цялото му внимание бе съсредоточено върху черната птица.

Тя се преметна във въздуха и започна да пада сред облак черни като нощ пера. Други две стрели пронизаха небето точно там, където се рееше до преди миг. С полуизпънати лъкове шиенарците заоглеждаха небето да видят дали си има другар.

— Дали е длъжна да донася — попита тихо Перин, — или… той вижда това, което вижда тази твар? — Въпросът му не бе насочен към никого, но Раган, най-младият от шиенарците, само десетина години по-голям от него, му отвърна, докато нагласяше втора стрела на късия си лък.

— Обикновено на някой Получовек донасят. — В Граничните земи се въдеха огромни ята гарвани и там никой дори и не смееше да си помисли, че някой гарван може да е просто птица. — О, Светлина, ако Сърцезъбия виждаше това, което виждат гарваните, всички щяхме да сме мъртви още преди да стигнем планините. — Гласът му прозвуча спокойно — това бе ежедневие за всеки шиенарски войн.

Перин потръпна, не от студ, и нещо в тила му изръмжа в предизвикателство срещу смъртта. Сърцезъбия. Различни имена в различните земи — Душегуб и Сърцетровител, Гробовладелец и Властелин на Здрача — и навсякъде Баща на лъжите или просто Тъмния, все за да се избегне произнасянето на истинското му име, за да не се привлече вниманието му. Тъмния често използваше гарвани и врани, и плъхове в градовете. Перин измъкна нова стрела с широк връх от колчана на бедрото си.

— Дебел е като кол — каза с възхищение Раган, загледан в лъка на Перин. — Но стреля. Не искам и да си помисля какво може да направи на човек, дори и в броня. — Сега шиенарците бяха облечени само в леки плетени ризници под простоватите си камизоли, но обикновено се сражаваха в тежка броня, както мъжете, — така и конете им.

— Твърде дълъг е за стрелба от кон — изсумтя Масема. Триъгълният белег върху мургавата му буза още повече изкриви презрителната му усмивка. — Една добра гръдна броня ще спре куп стрели, освен отблизо, а ако първият ти изстрел не улучи, човекът, по който стреляш, ще те изкорми.

— Така е, Масема. — Раган се отпусна, щом се увери, че небето е чисто. Гарванът, изглежда, беше самичък. — Но с този лък от Две реки да ти кажа, че на човек не му се налага да е много близко.

— Я да престанете да си чешете проклетите езици! — сряза ги Юно. С дългия белег на лявата буза и липсващото ляво око лицето му изглеждаше грубо, дори за шиенарец. На път към планините през есента си беше сложил цветна превръзка на празното око, но постоянно присвитото здраво с нищо не смекчаваше мрачния му лик. — Като не можете да задържите проклетите си мозъци върху проклетата задача, която ви е възложена, ще гледам да ви намеря някоя скапана служба тая нощ, че да мирясате, да ви тръшне дано, проклетници, — Раган и Масема утихнаха пред погледа му. Той ги изгледа още веднъж навъсено и погледът му омекна, щом се обърна към Перин. — Видя ли нещо? — Тонът му беше малко по-груб, отколкото се полагаше пред командир, наложен му от самия крал на Шиенар или Владетеля на Фал Дара, но все пак в него се долавяше готовност да изпълни всичко, което каже Перин. Шиенарците добре знаеха колко далече вижда Перин, но, изглежда, възприемаха това като нещо обичайно, както и цвета на очите му. Не знаеха всичко, дори и половината от всичкото, но го бяха приели такъв, какъвто беше. Поне какъвто си мислеха, че е. Изглежда, можеха да приемат всичко, каквото и да е. Светът се променя, казваха. Всяко нещо се върти на колелата на случайността и промяната. Ако един човек е с очи с цвят, какъвто няма друг, то какво значение има това?

— Жена — каза Перин. — Би трябвало вече да я виждате. Ето тям — Той посочи, а Юно се изправи на седлото и здравото му око се присви. После едноокият колебливо кимна.

— Вярно че някаква проклетия мърда там долу. — Неколцина от останалите също кимнаха и замърмориха. Юно ги изгледа сърдито и те отново зяпнаха към небето и планинските върхове.

Изведнъж Перин разбра какво означават ярките цветове на ездача — зелена пола и яркочервена наметка.