Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Наши са — увери той Данил. — Всички да останат тук.

Подкара бавно към връщащата се група. Щом го забелязаха, Девите започнаха да си свалят булата. Под една от дълбоките гугли различи тъмното лице на Фурен Алхара. Значи бяха тримата Стражници. Щяха да се върнат заедно. Конете им изглеждаха изтощени, колкото се чувстваше и самият Перин — на ръба на силите си. Прииска му се да подкара Стъпко в галоп, за да чуе веднага какво му носят. И го достраша да го чуе. Гарвани можеше да са оглозгали телата, лисици, язовци и какво ли не още. Може да бяха решили да му спестят ужаса, като не донесат онова, което са намерили. Не! Файле трябваше да е жива. Постара се да укрепи тази мисъл в главата си, но се почувства все едно, че е стиснал нож с гола длан.

Смъкна се от коня, залитна и се наложи да се хване за седлото, за да не падне. Целият изтръпна, обгърнал тази едничка мисъл. Трябваше да е жива! Някои подробности неволно изпъкнаха пред очите му. Вързопът на изящното седло не беше един, а няколко, и приличаха на сгънати дрипи. Девите бяха със снегоходки — оплетени от диви лози и яки борови клонки, още с игличките по тях. Затова, изглежда, крачеха така странно. Сигурно Джондин им бе показал как да си ги направят. Помъчи се да се съсредоточи. Имаше чувството, че сърцето му ще изскочи от гърдите.

Стиснала копията и кръглия щит в едната си ръка, Сюлин взе един от малките платнени вързопи от седлото и пристъпи към него. Усмихна се и розовият белег на коравата й мургава брадичка трепна.

— Добри вести, Перин Айбара — промълви младата Дева и му подаде вързопа тъмносин плат. — Жена ти е жива. — Алхара и другият Стражник на Сеонид, Терил Винтер, се спогледаха навъсени. А човекът на Масури, Роваир Кирклин, се вторачи напред с каменно лице. Ясно беше като къдравите мустаци на Винтер, че и тримата не са сигурни дали вестите са толкова добри. — Другите продължиха напред да видят какво още може да се разбере — продължи Девата. — Макар че вече видяхме достатъчно странни неща.

Вързопът се разтвори в ръцете на Перин. Беше роклята на Файле, разцепена отпред и по ръкавите. Той вдиша дълбоко и засмука мириса на Файле в себе си — с тънката нотка от сапуна й, малко от благовонията й, но преди всичко мириса на самата нея. И без намек за кръв. Останалите Деви се струпаха наоколо, предимно възрастни жени с корави лица, макар и не толкова корави като на Сюлин. Стражниците скочиха в снега, без с нищо да покажат, че са яздили цяла нощ, но останаха зад Девите.

— Всички мъже са били избити — каза жилавата жена, — но според дрехите, които намерихме, Алиандре Кигарин, Мейгдин Дорлайн, Ласайл Алдорвин, Арела Шиего и още две също са направени гай-шайн. — Другите две трябваше да са Баин и Чиад. Не можеха да ги споменават по име, че са пленени, за да не ги посрамят. И Перин все пак беше понаучил нещо за айилците. — Това е против обичая, но ги е опазило. — Винтер се навъси недоверчиво, но се постара да го скрие.

Прорезите по дрехата бяха точни, като при дране на кожа. Перин се слиса. Някой бе срязал дрехите на Файле! Попита с разтреперан глас:

— Пленили са само жени?

Кръглоликата Бриайн поклати глава.

— Трима мъже са щели да ги направят гай-шайн, според мен, но са се сражавали упорито и са ги убили с нож или копие. Всички останали са загинали от стрели.

— Не е както си го мислиш, Перин Айбара — припряно и с тревога заговори Елиенда. Беше висока и с широки рамене и лицето й беше почти майчински угрижено, макар той лично да я бе видял веднъж как свали с юмрук един мъж. — Да нараниш гай-шайн е все едно да посегнеш на дете или на ковач. Грешно е било да пленяват влагоземци, но не мога да повярвам, че са престъпили обичая чак толкова. Сигурна съм, че няма да бъдат наказвани дори, стига да се държат покорно, докато се съвземат. Има други, които ще им го покажат. — Други. Пак Баин и Чиад.

— В каква посока са тръгнали? — попита той. Можеше ли Файле да се държи покорно? Трудно му беше да си го представи. Дано се опиташе поне, докато я намери.

— Почти на юг — отвърна Сюлин. — Повече на юг, отколкото на изток. След като снегът покри следите им, Джондин Баран намери други следи. По тях са тръгнали другите. Вярвам му. Той вижда като Илиас Мачира. А много има за виждане. — Мушна снопа копия под калъфа на лъка си на гърба, окачи кръглия щит на дръжката на ножа на колана си, пръстите й зашаваха в ръчния им говор, а Елиенда развърза друг, по-голям вързоп и й го подаде. — Там се движат много хора, Перин Айбара, и стават странни работи. Но първо виж това. — Сюлин разгъна друга срязана рокля, този път зелена. Май Алиандре беше облечена с нея, спомни си той. — Тази я намерихме на същото място, където са хванали жена ти. — Вътре бяха увити петдесетина айилски стрели. Върховете на повечето бяха окървавени и веднага му замириса на съсирена кръв.